Оценка на активите и пасивите

Неотменимо изискване е информацията, създавана от счетоводството, да бъде вярна, точна и съпоставима. Постигането на тази цел предполага наличието на определени правила за измерване на величините, които формират съдържанието на актива и пасива на предприятието. Понеже счетоводството отразява тези  компоненти в  пари, по същество  става дума за прилагане на единни парично-стойностни измерители. В счетоводството тази цел се осъществява чрез използване на метода oценка на активите и пасивите. Неговото предназначение  е да  определя принципите, чрез които се постига единство в критериите и методите за оценка на различните елементи, включени в състава на актива и пасива. В условията на осъществяващите се в света интеграционни процеси общо и в областта на икономиката, е напълно ясно, че тези принципи следва да бъдат съгласувани в максимална степен с начина, по който те са решени в другите, предимно европейски страни. На това основание, у нас е възприето оценяването на активите и пасивите да се извършва при спазване на принципите, установени в Четвъртата директива на Европейската икономическа общност от 1978 г. С тях са съобразени съответните разпоредби на Закона за счетоводството. По-конкретно в тях се предвижда активите и пасивите да се оценят по тяхната т.н. историческа цена, т.е. по стойността им в момента на придобиването,  респ.  възникването.  На практика тя придобива различни форми на приложение. Най-често се прилага т.н. цена на придобиване.  Тя се определя, като към покупната стойност на придобивания актив се прибавят разходите за привеждането  му в готов за ползване вид. Ако се придобива актив, който е произведен в предприятието, той се оценява по себестойност. В определени случаи (безвъзмездно придобиване, установен излишък при инвентаризация и пр.)историческата цена се прилага под формата на т.н. справедлива цена. В закона за счетоводството тя определя  като „сумата,  за която един актив може да бъде заменен или един актив може да бъде погасен при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяването на сделката купувач и продавач“. Периодично и задължително в края на годината, се прави преоценка на активите и пасивите. Активите, които се произвеждат в предприятието, се оценяват по себестойност т.е.по основните производствени разходи, които са направени за произвеждането им. Това налага в счетоводството да се извършва процес на непрекъснато наблюдение, систематизиране, групиране и отчитане на тези разходи и въз основа на тях да се правят изчисления за определяне величина  на себестойността на конкретен вид актив.  Този процес се нарича калкулиране.