ЗАКОН ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

Страница 1

Част трета.
ДАНЪК, УДЪРЖАН ПРИ ИЗТОЧНИКА
Глава двадесет и трета.
ОБЕКТИ НА ОБЛАГАНЕ

Данък, удържан при доходи от дивиденти и ликвидационни дялове
Чл. 194. (1) С данък при източника се облагат дивидентите и ликвидационните дялове, разпределени (персонифицирани) от местни юридически лица в полза на:
1. чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;
2. местни юридически лица, които не са търговци, включително на общини.
(2) Данъкът по ал. 1 е окончателен и се удържа от местните юридически лица, разпределящи дивиденти или ликвидационни дялове.
(3) Алинея 1 не се прилага, когато дивидентите и ликвидационните дялове са разпределени в полза на:
1. местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата;
2. договорен фонд;
3. (нова – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба.

Данък, удържан при доходи на чуждестранни лица
Чл. 195. (1) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната и доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 9, на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъкът по ал. 1 се удържа от местните юридически лица, едноличните търговци или местата на стопанска дейност в страната, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица, с изключение на доходите по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато платецът на дохода не е данъчно задължено лице по чл. 2 и за доходите по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2, данъкът се удържа от получателя на дохода.
(4) Алинеи 1 и 2 се прилагат и когато чуждестранно лице чрез място на стопанска дейност в страната начислява посочените доходи на други части на предприятието си, разположени извън страната, с изключение на случаите, когато счетоводни разходи не се признават за данъчни цели или счетоводни разходи или активи, отчетени по действително понесените разходи (себестойност), се признават за данъчни цели на място на стопанска дейност.
(5) Авансовите плащания във връзка с доходите по ал. 1 не подлежат на облагане с данък при източника.

Финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар (Загл. изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)
Чл. 196. (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Не се облагат с данък при източника доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 21 от допълнителните разпоредби.

Глава двадесет и четвърта.
ДАНЪЧНА ОСНОВА

Данъчна основа за данъка, удържан при източника за доходите от дивиденти
Чл. 197. Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от дивиденти, е брутният размер на разпределените дивиденти.

Данъчна основа за данъка, удържан при източника за доходите от ликвидационни дялове
Чл. 198. Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от ликвидационни дялове, е разликата между пазарната цена на подлежащото на получаване от съответния акционер или съдружник и документално доказаната цена на придобиване на акциите или дяловете му.

Данъчна основа за данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранни лица
Чл. 199. (1) Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите по чл. 195, ал. 1, е брутният размер на тези доходи, с изключение на случаите по ал. 3 и 4.
(2) Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите от лихви на чуждестранни юридически лица по договори за финансов лизинг в случаите, когато в договора не е определен размерът й, се определя на базата на пазарната лихва.
(3) Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранни лица от разпоредителни действия с финансови активи, е положителната разлика между продажната им цена и тяхната документално доказана цена на придобиване.
(4) Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите на чуждестранните лица от разпореждане с недвижимо имущество, е положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на недвижимото имущество.
(5) Продажната цена за целите на ал. 3 и 4 представлява насрещната престация по сделката, включително възнаграждението, различно от пари, което се оценява по пазарни цени към датата на начисляване на дохода.
(6) При прекратяване на договор за финансов лизинг преди изтичане на срока му и без да се прехвърли правото на собственост върху съответните активи – предмет на договора, неподлежащите на връщане лизингови вноски се смятат за доход от ползване на имущество, придобит от чуждестранното юридическо лице към момента на прекратяването. Внесеният данък при източника за дохода от лихви до момента на прекратяване на лизинговия договор се приспада от дължимия данък при източника за дохода от ползване на имуществото.

Глава двадесет и пета.
ДАНЪЧНИ СТАВКИ

Данъчни ставки
Чл. 200. (1) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Данъчната ставка на данъка върху доходите по чл. 194 е 5 на сто.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчната ставка на данъка върху доходите по чл. 195 е 10 на сто с изключение на случаите по чл. 200а.

Данъчна ставка на данъка върху доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения
Чл. 200а. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Данъчната ставка на данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения е 5 на сто, когато едновременно са изпълнени следните условия:
1. притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз, или място на стопанска дейност в държава – членка на Европейския съюз, на чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз;
2. местното юридическо лице – платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност в Република България е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранното юридическо лице – притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода.
(2) Когато доход, подлежащ на облагане с данъчната ставка по ал. 1, е обложен с по-висока данъчна ставка, притежателят на дохода има право да поиска възстановяване на данък. Възстановяването се извършва по реда и в сроковете на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, но не по-късно от една година от подаване на искането за възстановяване.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за:
1. доходи, които представляват разпределение на печалба или възстановяване на капитал;
2. доходи от вземания за дълг, които дават право на участие в печалбите на длъжника;
3. доходи от вземания за дълг, които дават право на кредитора да замени своето право на лихва за право на участие в печалбите на длъжника;
4. доходи от вземания за дълг, при които няма клауза за връщане на главницата или връщането е след повече от 50 години от датата на емитирането на дълга;
5. доходи, представляващи непризнати за данъчни цели разходи на място на стопанска дейност в Република България, с изключение на тези по чл. 43;
6. доходи, начислени от чуждестранно юридическо лице от държава, която не е държава – членка на Европейския съюз, чрез място на стопанска дейност в Република България;
7. доходи от сделки, на които основният мотив или един от основните мотиви е отклонение или избягване от данъчно облагане.
(4) За целите на този член:
1. чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз, е всяко чуждестранно юридическо лице, за което едновременно са изпълнени следните условия:
а) правната форма на чуждестранното юридическо лице е в съответствие с приложение № 5;
б) чуждестранното юридическо лице е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за местно лице за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз;
в) чуждестранното юридическо лице се облага с някой от данъците по приложение № 6, без право на освобождаване от облагане, или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци;
2. едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода:
а) първото лице е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице;
б) второто лице е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на първото лице;
в) трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз, е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице;
3. чуждестранно юридическо лице е притежател на дохода, когато получава този доход в своя полза, а не като посредник или агент на друго лице;
4. място на стопанска дейност е притежател на дохода, когато едновременно са изпълнени следните условия:
а) вземането за дълг, правото или използването на информация, по отношение на които възникват лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, са ефективно свързани с това място на стопанска дейност;
б) лихвите или авторските и лицензионните възнаграждения представляват доход, по отношение на който мястото на стопанска дейност се облага в държавата – членка на Европейския съюз, в която се намира, с някой от данъците, посочени в приложение № 6, или в Белгия – с „impot des non-residents/belasting der niet-verblijfhouders“, или в Испания – с „Impuesto sobre la Renta de no Residentes“, или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци.

Глава двадесет и шеста.
ДЕКЛАРИРАНЕ НА ДАНЪКА

Деклариране на данъка. Удостоверение за удържан данък върху доходи на чуждестранни лица
Чл. 201. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Лицата, удържали и внесли данъка при източника по чл. 194 и 195, и лицата, начислили дохода по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2, декларират това обстоятелство пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода, чрез декларация по образец. Декларацията се подава за всяко тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е внесен данъкът.
(2) Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъчната декларация се подава в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София.
(3) В случаите, когато платецът на дохода е лице, което не е задължено да удържа и внася данък, декларацията се подава от получателя на дохода в срок до подаване на искането за издаване на удостоверение по ал. 4, но не по-късно от срока по ал. 1.
(4) По искане на заинтересованото лице за внесения по реда на този закон данък върху доходи на чуждестранни юридически лица се издава удостоверение по образец. Удостоверението се издава от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където подлежи на внасяне данъкът.

Глава двадесет и седма.
ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА

Внасяне на данъка
Чл. 202. (1) Платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 194, са длъжни да внесат дължимите данъци, както следва:
1. в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове – в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;
2. в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове – за всички останали случаи.
(2) Платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 195, са длъжни да внесат дължимите данъци, както следва:
1. в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода – в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;
2. в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода – за всички останали случаи.
(3) Дължимият данък по ал. 1 и 2 се внася в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Когато платецът на дохода по ал. 2 не е данъчно задължено лице и за доходите по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2, данъкът се внася от получателя на дохода в срока по ал. 2, като доходът се смята за начислен от датата на получаването му от чуждестранното юридическо лице. Дължимият данък се внася в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода. Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъкът се внася в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София.
(5) Надвнесен данък се възстановява от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която подлежи на внасяне данъкът.

Преизчисляване на данък при източника (Ново загл. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
Чл. 202а. (Нов – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) (1) Чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, има право да избере да преизчисли данъка при източника за доходите по чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8. Когато чуждестранното лице избере да преизчисли данъка при източника, преизчислението се извършва за всички реализирани от него доходи по чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 през годината.
(2) Когато чуждестранното лице избере да преизчисли данъка при източника за реализираните от него доходи, преизчисленият данък е равен на корпоративния данък, който би бил дължим за тези доходи, ако те са реализирани от местно юридическо лице. Когато чуждестранното лице е извършило разходи, свързани с доходите по изречение първо, за които би бил дължим данък върху разходите, ако те бяха извършени от местно юридическо лице, с този данък се увеличава сумата на преизчисления данък.
(3) Когато размерът на внесения данък при източника по чл. 195, ал. 1 превишава размера на преизчисления данък по ал. 2, разликата подлежи на възстановяване до размера на данъка при източника по чл. 195, ал. 1, който чуждестранното лице не може да приспадне от дължимия данък в държавата, където то е местно лице.
(4) Изборът за преизчисляване на данъка при източника се упражнява чрез подаване на годишна данъчна декларация по образец. Данъчната декларация се подава от чуждестранното лице в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София, в срок до 31 декември на годината, следваща годината на начисляване на доходите.
(5) Възстановяването на данък по ал. 3 се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София.
(6) Алинеи 1 – 5 не се прилагат, когато чуждестранното лице е местно лице за данъчни цели на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, която не е държава – членка на Европейския съюз, с която Република България:
1. няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, или
2. има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, в която не е предвидено:
а) обмен на информация, или
б) сътрудничество при събирането на данъци.

Отговорност
Чл. 203. Когато данъкът по чл. 194 и 195 не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от данъчно задължените за тези доходи лица.

Част четвърта.
ДАНЪК ВЪРХУ РАЗХОДИТЕ
Глава двадесет и осма.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Обекти на облагане
Чл. 204. С данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи:
1. представителните разходи, свързани с дейността;
2. социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица); социалните разходи, предоставени в натура включват и:
а) (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот“;
б) разходите за ваучери за храна;
3. разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.

Социални разходи, които не са в натура
Чл. 205. Социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Признаване на данъка върху разходите
Чл. 206. (1) Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма.
(2) Данъкът върху разходите е окончателен.

Данъчно задължени лица
Чл. 207. (1) Данъчно задължени лица за данъка по чл. 204, т. 1 и 3 са лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък.
(2) Данъчно задължени лица за данъка по чл. 204, т. 2 са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол.

Освобождаване от облагане на социалните разходи за вноски и премии за допълнителното социално осигуряване и застраховки „Живот“
Чл. 208. Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква „а“ в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.

Освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна
Чл. 209. (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква „б“ в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:
1. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
2. данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;
3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;
4. (отм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
5. (отм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
(2) Право да осъществява дейност като оператор има лице, получило разрешение от министъра на финансите, което:
1. има внесен основен (регистриран) капитал не по-малко от 2 млн. лв. към момента на подаване на документите за издаване на разрешение;
2. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност;
3. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
4. няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на документите за разрешение;
5. се представлява от лица, които:
а) не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;
б) не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено с обявяване в несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Разрешението се издава от министъра на финансите въз основа на конкурс и се отнема, когато операторът:
1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 2, 8 и 9;
2. престане да осъществява дейност;
3. (В сила от 01.01.2010 г.) не е осъществявал дейност през предходните две години, за които е участвал в разпределението на номиналната стойност на ваучерите;
4. (В сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) е предоставил на работодатели ваучери за храна по получена индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна, които са с номинална стойност, превишаваща тази индивидуална квота, или е предоставил ваучери за храна, без да е получил индивидуална квота.
(4) Издаването, отказът за издаване на разрешение или отнемането на издаденото разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите.
(5) Отказът за издаване на разрешение и отнемането му може да се оспорват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Редът за провеждане на конкурса, за издаване и отнемане на разрешението, условията и редът за отпечатване на ваучери, броят на издаваните ваучери, условията за организирането и контролът върху осъществяването на дейност като оператор се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите.
(7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна се утвърждава със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
(8) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Операторът използва получените суми от работодателите по предоставените им ваучери за храна само за разплащане по банков път с доставчиците, сключили договор за обслужване с оператора, или за възстановяване номиналната стойност на ваучерите за храна, предявени от работодатели, в случаите на отнемане разрешението на оператора.
(9) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Операторът сключва договори за обслужване само с доставчици, които са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност.

Освобождаване от облагане на социалните разходи за транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление и контрол
Чл. 210. (1) Не се облагат с данък по чл. 204, т. 2 социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.
(3) Алинея 1 се прилага и когато транспортът на работниците и служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си.

Глава двадесет и девета.
ДАНЪЧНА ОСНОВА

Данъчна основа за данъка върху представителните разходи
Чл. 211. Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 са начислените разходи за съответния месец.

Данъчна основа за данъка върху социалните разходи, предоставени в натура
Чл. 212. Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2 са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за съответния месец.

Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за вноски (премии) за допълнителното социално осигуряване и застраховки „Живот“
Чл. 213. (1) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2, буква „а“ е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице.
(2) Когато данъчно задължените лица имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на начисляване на разходите, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи.

Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за ваучери за храна
Чл. 214. (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2, буква „б“ е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице.
(2) Когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл. 209, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи.

Данъчна основа за данъка върху разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства
Чл. 215. (1) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 3 са начислените през календарния месец разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, намалени с начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани с превозното средство, до размера на извършените разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението.
(2) Когато с превозни средства се извършва едновременно дейност по занятие и управленска дейност, при определяне на данъчната основа по ал. 1:
1. разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри през текущия месец;
2. разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство за последните 12 месеца, включително текущия месец.
(3) Когато основата за облагане по ал. 1 е отрицателна величина, тя се приспада последователно от данъчната основа за следващите месеци.

Глава тридесета.
ДАНЪЧНА СТАВКА, ДЕКЛАРИРАНЕ И ВНАСЯНЕ НА ДАНЪКА ВЪРХУ РАЗХОДИТЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 110 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

Данъчна ставка
Чл. 216. Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204 е 10 на сто.

Деклариране и внасяне на данъка (Загл. изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)
Чл. 217. (1) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице.
(2) (Предишен текст на чл. 217 – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Данъкът върху разходите се внася до 15-о число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът. Когато данъчно задължено лице има надвнесен данък върху разходите или корпоративен данък, същият може да се приспадне от дължимия данък върху разходите.

Част пета.
АЛТЕРНАТИВНИ ДАНЪЦИ
Глава тридесет и първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Алтернативен данък
Чл. 218. (1) Данъчно задължените лица, посочени в тази част, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част.
(2) За всички останали дейности лицата по ал. 1 се облагат с корпоративен данък, с изключение на бюджетните предприятия.

Глава тридесет и втора.
ДАНЪК ВЪРХУ ХАЗАРТНАТА ДЕЙНОСТ
Раздел I.
Общи положения

Отчетност
Чл. 219. (1) Данъчно задължените лица по тази глава са длъжни да водят ежедневен и ежемесечен отчет за получените и изплатените суми за участие в хазартните игри по образци, утвърдени от министъра на финансите.
(2) Алинея 1 не се прилага:
1. за хазартната дейност, посочена в раздел V;
2. за хазартните игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка;
3. когато за провеждането на хазартните игри е осигурена компютърна система за проследяване провеждането на тиражите и постъпленията, както и за контрол върху формирането и разпределението на печалбите, осигуряваща предаването на необходимите данни на Националната агенция за приходите.
(3) Данъкът върху помощните и спомагателните дейности по смисъла на Закона за хазарта се декларира с годишна данъчна декларация по образец, която се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.
(4) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчно задължените лица по тази глава подават годишен отчет за дейността в срок до 31 март на следващата година в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

Раздел II.
Данък върху хазартната дейност от тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития

Общи положения
Чл. 220. Хазартните дейности от тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития се облагат с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

Данъчно задължени лица
Чл. 221. Данъчно задължени лица по този раздел са организаторите на хазартните игри тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития.

Данъчна основа
Чл. 222. Данъчната основа за определяне на данъка върху хазартната дейност по този раздел е стойността на направените залози за всяка игра.

Данъчна ставка
Чл. 223. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната ставка на данъка върху хазартната дейност по този раздел е 15 на сто.

Деклариране на данъка
Чл. 224. Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се декларира преди определяне на резултатите от всяка игра с декларация по образец.

Внасяне на данъка
Чл. 225. Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се внася:
1. при ежедневно провеждане на игрите – в срок 3 работни дни след определяне на резултатите за предходните седем календарни дни;
2. при провеждане на игрите с цикъл на продължителност до 7 дни – в срок три работни дни след определяне на резултатите, но преди определяне на резултатите от следващата игра;
3. за игри с по-голям цикъл – в 7-дневен срок след определяне на резултатите.

Приходи от помощни и спомагателни дейности
Чл. 226. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта се облагат с алтернативен данък върху стойността им в размер 12 на сто.
(2) Данъкът се внася в срок до 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляване на приходите по ал. 1.

Раздел III.
Данък върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено

Общи положения
Чл. 227. Хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

Данъчно задължени лица
Чл. 228. Данъчно задължени лица по този раздел са организаторите на хазартните игри – лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено.

Данъчна основа
Чл. 229. Данъчната основа за определяне на данъка върху хазартната дейност по този раздел е номиналът на залога, посочен във фишове, талони, билети или други документи за участие.

Данъчна ставка
Чл. 230. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната ставка на данъка върху хазартната дейност по този раздел е 15 на сто.

Деклариране на данъка
Чл. 231. Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се декларира ежемесечно до 10-о число на следващия месец с декларация по образец.

Внасяне на данъка
Чл. 232. (1) Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се внася преди получаване на документите за участие или осъществяване на вноса им.
(2) Предприятията, определени от министъра на финансите или от друг орган, посочен със закон, отпечатващи документи за участие или осъществяващи вноса им, предоставят документите за участие само след представяне на документите за платения данък.

Възстановяване на данък
Чл. 233. (1) Платеният данък върху неизползваните документи се възстановява от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на лицето:
1. след приключване на всеки дял (тираж) на периодичните лотарийни игри, или
2. когато дейността на организатора е прекратена на основание чл. 81, ал. 2 от Закона за хазарта.
(2) Към искането за възстановяване по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се прилагат неизползваните документи за участие, както и решението за прекратяване на дейността в случаите по ал. 1, т. 2.

Приходи от помощни и спомагателни дейности
Чл. 234. (1) Приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта се облагат с алтернативен данък върху стойността им в размер 12 на сто.
(2) Данъкът се внася в срок до 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляване на приходите по ал. 1.

Раздел IV.
Данък върху хазартната дейност от игри, при които залогът за участие е увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка

Общи положения
Чл. 235. Хазартната дейност от игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка, се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

Данъчно задължени лица
Чл. 236. Данъчно задължени лица по реда на този раздел са организаторите на хазартните игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка.

Данъчна основа
Чл. 237. Данъчната основа за определяне на данъка по този раздел е увеличението на цената на телефонната или телекомуникационната връзка.

Данъчна ставка
Чл. 238. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната ставка на данъка по този раздел е 15 на сто.

Деклариране на направените залози и данъка
Чл. 239. (1) Организаторът на хазартната игра декларира направените залози и данъка по този раздел в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите, с декларация по образец.
(2) Телефонният или телекомуникационният оператор декларира направените залози и данъка по този раздел в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите, с декларация по образец.

Внасяне на данъка
Чл. 240. (1) Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се удържа и внася от лицензирания телефонен или телекомуникационен оператор в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите.
(2) Телефонният или телекомуникационният оператор е длъжен да се увери, че организаторът на хазартната игра е получил разрешение от Държавната комисия по хазарта и да представи пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите договора, въз основа на който приема залозите, с вписана клауза за увеличението на цената на телефонната или телекомуникационната връзка.

Приходи от помощни и спомагателни дейности
Чл. 241. (1) Приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта се облагат с алтернативен данък върху стойността им в размер 12 на сто.
(2) Данъкът се внася от организатора на хазартната игра в срок до 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляване на приходите по ал. 1.

Раздел V.
Данък върху хазартната дейност с хазартни съоръжения

Общи положения
Чл. 242. Хазартната дейност с хазартни игрални автомати, съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка и други хазартни съоръжения в игрално казино се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

Данъчно задължени лица
Чл. 243. Данъчно задължени лица по този раздел са организаторите на хазартни игри с хазартни игрални автомати, съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка и други хазартни съоръжения в игрално казино.

Определяне на данъка
Чл. 244. Данъкът по този раздел се определя за вписаните в разрешението и експлоатирани:
1. хазартни игрални автомати, съответно всяко игрално място от тях;
2. съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета;
3. рулетки в казино, игрални маси или за други игрални съоръжения в казино.

Размери на данъка
Чл. 245. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Размерите на данъка върху хазартната дейност по този раздел се определят, както следва:
1. за хазартен игрален автомат, съответно всяко игрално място от него – 500 лв. на тримесечие;
2. за съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета – 500 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;
3. за рулетка в казино за игрална маса – 22 000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;
4. за друго игрално съоръжение в казино – 5000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение.
(2) За тримесечията преди издаване и след отнемане на разрешението за организиране на хазартни игри със съответното съоръжение данък не се дължи.
(3) Данъкът се дължи в пълен размер за тримесечието, в което е издадено или е отнето разрешението за организиране на хазартни игри със съответното съоръжение.

Деклариране на данъка
Чл. 246. Организаторът на хазартна игра декларира данъка по този раздел в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието.

Внасяне на данъка
Чл. 247. (1) Данъкът по този раздел се внася в сроковете за декларирането му.
(2) Данъкът се внася за всеки обект за хазартна дейност с отделно платежно нареждане, в което се посочват местонахождението и адресът на обекта.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лицата по този раздел изпращат копие от платежното нареждане до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по местонахождението на игралната зала, обекта за осъществяване на залаганията или казиното.

Глава тридесет и трета.
ДАНЪК ВЪРХУ ПРИХОДИТЕ НА БЮДЖЕТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Общи положения
Чл. 248. Приходите на бюджетните предприятия от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, се облагат с данък върху приходите по реда на тази глава.

Данъчна основа
Чл. 249. (1) Данъчната основа за определяне на данъка върху приходите е месечна и годишна.
(2) Месечната данъчна основа са приходите на бюджетното предприятие от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, начислени през съответния месец.
(3) Годишната данъчна основа са приходите на бюджетното предприятие от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, начислени през съответната година.

Данъчни ставки
Чл. 250. (1) Данъчната ставка на данъка върху приходите е 3 на сто.
(2) Данъчната ставка на данъка върху приходите на общините е 2 на сто.

Преотстъпване на данък
Чл. 251. (1) Преотстъпва се 50 на сто от данъка върху приходите на научноизследователските бюджетни предприятия, държавните висши училища, държавните и общинските училища от системата на народната просвета за стопанската им дейност, която е пряко свързана със или е помощна за осъществяване на основната им дейност.
(2) Преотстъпеният данък се отразява като отписано задължение към държавата.

Деклариране на данъка
Чл. 252. (1) (Предишен текст на чл. 252 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато подлежат на облагане с данък върху приходите за съответната година, бюджетните предприятия подават годишна данъчна декларация по образец до 31 март на следващата година.
(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) С годишната данъчна декларация се подава и годишен отчет за дейността.

Внасяне на данъка
Чл. 253. (1) Данъкът върху приходите, определен върху месечната данъчна основа, се внася от бюджетните предприятия до 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляване на прихода.
(2) Когато сумата от месечните данъчни основи за годината е по-малка от годишната данъчна основа, дължимият данък се внася до 31 март на следващата година.
(3) Когато сумата от месечните данъчни основи за годината е по-голяма от годишната данъчна основа, надвнесеният данък може да се приспада от дължимите данъци върху приходите след подаване на годишната данъчна декларация.

Глава тридесет и четвърта.
ДАНЪК ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА ОТ ОПЕРИРАНЕ НА КОРАБИ

Общи положения
Чл. 254. (1) Данъчно задължените лица, посочени в тази глава, могат да изберат дейността им от опериране на кораби да се облага с данък върху дейността от опериране на кораби.
(2) Данъчно задължените лица, избрали да се облагат с данъка по ал. 1, се облагат с този данък за срок не по-кратък от 5 години.

Данъчно задължени лица
Чл. 255. (1) (Предишен текст на чл. 255 – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчно задължени лица по реда на тази глава са лицата, извършващи морско търговско корабоплаване, когато отговарят едновременно на следните условия:
1. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) са дружества, регистрирани по Търговския закон, или места на стопанска дейност на дружество, което е установено за данъчни цели в друга държава – членка на Европейския съюз, или държава – членка на Европейското икономическо пространство, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се смята за установено за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз или Европейското икономическо пространство;
2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) оперират със собствени или наети кораби, както и отдават под наем кораби;
3. не отказват обучението на стажанти на борда на корабите, с изключение на случаите, когато броят на стажантите в рамките на една година превишава един на 15 офицери, плаващи на корабите;
4. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) комплектуват екипажите си с български граждани или с граждани на други държави – членки на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;
5. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) най-малко 60 на сто от нетния тонаж на оперираните кораби е от кораби, които плават под българско знаме или знаме на друга държава – членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;
6. (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) осъществяват своята дейност в съответствие с изискванията на международните конвенции и правото на Европейския съюз относно безопасността и сигурността на корабоплаването, опазването на околната среда от замърсяване от кораби и условията на живот и труд на борда на кораба.
(2) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Данъчно задължени лица по реда на тази глава са и лицата, извършващи морско търговско корабоплаване, когато управляват кораби въз основа на договори за управление и едновременно отговарят на следните изисквания:
1. за тях са изпълнени условията по ал. 1, т. 1, 5 и 6;
2. повече от половината от административния брегови персонал или от екипажа е съставен от български граждани или граждани на други държави – членки на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;
3. поне две трети от тонажа на управляваните кораби се управлява от дружества, които са местни лица за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Ограничения в обхвата на данъка
Чл. 256. Данъчно задължените лица нямат право да прилагат реда за облагане по тази глава за:
1. морски кораби с нетен тонаж под 100 тона;
2. риболовни кораби;
3. кораби за развлечения, с изключение на пътническите кораби;
4. кораби, които данъчно задължените лица са предоставили за управление или по договор за беърбоут чартър, с изключение на случаите, когато са предоставени на държавата;
5. инсталации за добив на подземни богатства, нефтени платформи и кораби, извършващи драгажни дейности и дейности по теглене и влачене.

Данъчна основа
Чл. 257. (1) Данъчната основа за кораб за един ден в експлоатация се определя, както следва:
1. за кораб с нетен тонаж до 1000 тона – 3,50 лв. за всеки започнати 100 тона;
2. за кораб с нетен тонаж от 1001 до 10 000 тона – 35 лв. плюс 3,00 лв. за всеки започнати 100 тона над 1000 тона;
3. за кораб с нетен тонаж от 10 001 до 25 000 тона – 305 лв. плюс 2,50 лв. за всеки започнати 100 тона над 10 000 тона;
4. за кораб с нетен тонаж над 25 001 тона – 680 лв. плюс 1,00 лв. за всеки започнати 100 тона над 25 000 тона.
(2) Данъчната основа за кораб за календарния месец се определя, като данъчната основа за съответния кораб за един ден в експлоатация, определена по реда на ал. 1, се умножи по дните в експлоатация на съответния кораб през календарния месец.
(3) Данъчната основа за определяне на данъка по тази глава е сумата от данъчните основи, определени за всички кораби по реда на ал. 2.

Данъчна ставка
Чл. 258. Данъчната ставка на данъка по тази глава е 10 на сто.

Деклариране на данъка
Чл. 259. (1) Данъчно задължените лица упражняват правото си на избор за облагане с данък по тази глава чрез подаване на декларация по образец до 31 декември на предходната година.
(2) Данъчно задължените лица подават годишна данъчна декларация по образец за дължимия данък по тази глава в срок до 31 март на следващата година.
(3) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) С годишната данъчна декларация се подава и годишен отчет за дейността.

Внасяне на данъка
Чл. 260. Данъчно задължените лица внасят дължимия данък по тази глава ежемесечно в срок до края на следващия месец.

Част шеста.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Глава тридесет и пета.
АДМИНИСТРАТИВНИ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ

Чл. 261. (1) Данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000 лв.

Чл. 262. (1) Данъчно задължено лице, което не подаде приложение към годишната данъчна декларация или посочи неверни данни или обстоятелства в него, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв.

Чл. 263. (1) Данъчно задължено лице, което отчете стопанска операция в нарушение на счетоводната си политика и това води до неправилно определяне на счетоводния му финансов резултат, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. за всяко нарушение.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв. за всяко нарушение.

Чл. 264. (1) Управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция или глобата е в размер от 400 до 2000 лв.

Чл. 265. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Данъчно задължено лице, което не издаде първичен счетоводен документ за отчитане на приходи, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва със санкцията по чл. 182 от Закона за данък върху добавената стойност.

Чл. 266. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Данъчно задължено лице, което не изпълни задължението си по чл. 10, ал. 4, се наказва със санкцията по чл. 185 от Закона за данък върху добавената стойност.

Чл. 267. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Данъчно задължено лице, което извърши скрито разпределение на печалба, се наказва с имуществена санкция в размер 20 на сто от начисления разход, представляващ скрито разпределение на печалба.

Чл. 268. (1) Организатор на хазартни игри, който не изпълни задължението да води ежедневен и ежемесечен отчет по чл. 219, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 4000 до 20 000 лв.

Чл. 269. (1) Предприятие по чл. 232, отпечатващо документи за участие или осъществяващо вноса им, което предостави документите за участие, без да му бъдат представени документите за платения данък, се наказва с имуществена санкция в размера на невнесения данък.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двоен размер, а министърът на финансите отнема правото на предприятието да отпечатва или да внася документите за участие в игрите по глава тридесет и втора, раздел III за срок до 6 месеца.

Чл. 270. (1) Организатор на хазартни игри по чл. 228, който провежда такива игри, без да е заплатил пълния размер на дължимия данък, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на дължимия данък, но не по-малко от 2000 лв.
(2) Имуществената санкция по ал. 1 се налага и на организатор на хазартни игри по чл. 228, който предлага, продава или предоставя на участник в хазартната игра документ за участие, неотговарящ на нормативно определените изисквания за отпечатването, формата, вида и себестойността или на по-висока цена от отпечатания номинал на съответния документ за участие. Санкция не се налага, когато преоценката на документите за участие по отношение на сериите и номинала е извършена с опис-протокол, заверен от представител на Министерството на финансите, представител на предприятието, отпечатващо документите, и органа по приходите от съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на организатора.
(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага имуществена санкция в двойния размер на дължимия данък, но не по-малка от:
1. четири хиляди лв., и лишаване от право да се упражнява дейността по реда на чл. 272, когато повторното нарушение е по ал. 1;
2. шест хиляди лв., и лишаване от право да се упражнява дейността по реда на чл. 272, когато повторното нарушение е по ал. 2.

Чл. 271. Имуществените санкции по чл. 269 и 270 се налагат независимо от санкциите, предвидени в други закони, като за установените нарушения се уведомяват контролните органи по Закона за хазарта.

Чл. 272. (1) Административното наказание лишаване от право да се упражнява дейност се налага за срок от 1 до 6 месеца.
(2) В случаите по чл. 270, ал. 2 органите по приходите изземват и унищожават документите за участие, неотговарящи на нормативно определените изисквания за отпечатването, формата, вида и себестойността или на по-висока цена от отпечатания номинал на съответния документ за участие. Разноските са за сметка на данъчно задълженото лице.
(3) В случаите на налагане на административно наказание лишаване от право да се упражнява дейност се прилага и принудителната административна мярка запечатване на обекта или обектите и забрана на достъпа до тях.

Чл. 273. (1) Изпълнението на административното наказание лишаване от право да се упражнява дейност се прекратява от органа, който го е наложил, по молба на наказаното по административен ред данъчно задължено лице и след като от него бъде доказано, че наложената имуществена санкция е заплатена изцяло.
(2) В случаите по ал. 1 органът по приходите постановява и разпечатване на обекта, което се извършва при задължение за съдействие от страна на данъчно задълженото лице.

Чл. 274. Наказателните постановления в частта, с която се налага административното наказание лишаване от право да се упражнява дейност и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите и забрана на достъпа до тях, както и постановленията по чл. 273, подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 275. (Отм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 276. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Данъчно задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл. 92, ал. 3, чл. 160, ал. 3, чл. 162, ал. 6, чл. 219, ал. 4, чл. 252, ал. 2 или чл. 259, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение – в размер от 1500 до 5000 лв.

Чл. 277. (1) Данъчно задължени лица, приложили реда на облагане по глава тридесет и четвърта, които не отговарят на условията, даващи им право на избор, се наказват с имуществена санкция в размер от 20 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение – в размер от 40 000 до 60 000 лв.
(2) Лицата по ал. 1 нямат право да прилагат реда за облагане с данък върху дейността от опериране на кораби за срок 5 години.

Чл. 277а. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Лице, което е предоставило на работодатели ваучери за храна по получена индивидуална квота, които са с номинална стойност, превишаваща тази индивидуална квота, се наказва с имуществена санкция в размер на превишението на номиналната стойност на предоставените на работодатели ваучери за храна по получената индивидуална квота над тази индивидуална квота, но не по-малко от 2000 лв.
(2) Лице, което е предоставило на работодатели ваучери за храна, без да е получило индивидуална квота, се наказва с имуществена санкция в размер на номиналната стойност на предоставените на работодатели ваучери за храна, но не по-малко от 2000 лв.

Чл. 277б. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Оператор на ваучери за храна, който не представи справка за предоставените и изплатени (осребрени) ваучери, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв., а при повторно нарушение – в размер от 2000 до 2500 лв.

Чл. 277в. (Нов – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Оператор на ваучери за храна, който не изпълни изискванията на чл. 209, ал. 8 за плащания във връзка с предоставени ваучери за храна, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 30 000 лв.

Чл. 278. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Страната“ е географската територия, върху която Република България упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталният шелф и изключителната икономическа зона, в пределите на които Република България упражнява суверенни права в съответствие с международното право.
2. „Място на стопанска дейност“ е мястото на стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
3. „Финансов актив“ е активът, определен в приложимите счетоводни стандарти, в това число компенсаторните инструменти по смисъла на чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти. Когато лицето не е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, за целите на изречение първо приложимите счетоводни стандарти са международните счетоводни стандарти, приложими в страната за съответната година.
4. „Дивидент“ е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително:
а) доходи от акции;
б) доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
в) скрито разпределение на печалба.
Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата.
5. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Скрито разпределение на печалба“ са:
а) (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а“ и „б“;
б) начислените разходи за лихви (освен ако условията на заема не са уговорени в изпълнение на изисквания, предвидени в нормативен акт), когато са налице поне три от следните условия:
аа) заемът превишава собствения капитал на платеца на дохода към 31 декември на предходната година;
бб) изплащането на заема или на лихвите по него не е ограничено с фиксиран срок;
вв) изплащането на заема или на лихвите по него или размерът на лихвите е в зависимост от наличието или от размера на печалбите на платеца на дохода;
гг) изплащането на заема е в зависимост от удовлетворяване исканията на други кредитори или от изплащането на дивиденти.
6. „Ликвидационен дял“ е разпределението на дял от имуществото от едно лице при прекратяването му в полза на друго лице или при прекратяване на членството на това друго лице.
7. „Лихва“ е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации. За целите на част трета не се смятат за лихви доходите, които представляват дивидент, наказателните лихви за закъснели плащания и неустойките.
8. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. „Промишлено, търговско или научно оборудване“ са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.
9. „Възнаграждения за технически услуги“ са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
10. „Франчайз“ е съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, предоставени срещу възнаграждение, за да се използват за продажба на стоки и/или за предоставяне на услуги.
11. „Факторинг“ е сделка по прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска от събирането на тези вземания срещу възнаграждение.
12. „Данъчен кредит“ е правото при определените по този закон условия да се приспадне вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.
13. „Свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
14. „Пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
15. „Трансфер между място на стопанска дейност и друга част на същото предприятие“ е понятието по § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
16. „Счетоводен финансов резултат“ е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата.
17. „Неразпределяеми разходи“ са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност:
а) за която се ползва преотстъпване на корпоративен данък, или
б) подлежаща на облагане с корпоративен данък, извършвана от юридически лица с нестопанска цел.
18. „Неразпределяеми приходи“ са всички финансови и извънредни приходи, които не произтичат от осъществяването само на определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност, за която се ползва преотстъпване на корпоративен данък.
19. „Разходи за провизии за задължения“ са отчетените разходи за провизии, които отговарят на критериите за признаване на провизия съгласно приложимите счетоводни стандарти, включително:
а) очакваните превишения на общата сума на разходите над приходите и очакваните загуби по договори за строителство;
б) доходите при и след напускане, доходите под формата на акции или дялове и други дългосрочни доходи на персонала.
20. „Привлечен капитал“ по смисъла на чл. 43, ал. 6 е сумата от пасивите на предприятието, с изключение на финансиранията.
21. (изм. – ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Разпореждане с финансови инструменти“ за целите на чл. 44 и 196 са сделките:
а) с дялове на колективни инвестиционни схеми, акции и права, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти; „права“ за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала;
б) сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната или в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
в) сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел II от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогични по вид сделки в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
22. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) „Документално доказана цена на придобиване на ценни книжа или дялове“ е цената на придобиване на съответните ценни книжа или дялове, която лицето е доказало документално по реда, определен в съответните нормативни актове. Когато ценни книжа или дяловете от един вид, издадени от едно лице, са придобити на различни цени и впоследствие се продава част от ценните книжа или дяловете, като не може да бъде доказано кои от тях се продават, цената на придобиване на продадените ценни книжа или дялове е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните ценни книжа или дялове към момента на продажбата. Изречение второ се прилага във всички случаи на разпоредителни действия с ценни книжа или дялове. Когато са придобити нови акции или дялове в резултат на разпределение, което не е довело до намаляване на собствения капитал на лицето, което разпределя акциите или дяловете, се преизчислява документално доказаната цена на придобиване на притежаваните акции или дялове. След придобиването на новите акции или дялове по предходното изречение документално доказаната цена на придобиване на всяка една акция или дял, включително новопридобитите, е равна на сумата от документално доказаните цени на придобиване на акциите или дяловете преди придобиването на новите акции или дялове, разделена на общия брой на притежаваните акции или дялове след придобиването, включително новопридобитите.
23. „Периферни устройства“ са всички устройства, които се включват към системното осигуряване на компютър или се управляват от компютър, но той може да работи и без тях.
24. „Развойна дейност“ е дейността по разработване, проектиране, изграждане и изпитване на нови стоки, материали, технологии за производство и индустриални системи и други обекти на индустриалната собственост, както и за усъвършенстване на съществуващи продукти и технологии.
25. „Данъчна загуба от източник в чужбина“ за целите на чл. 73 и 74 е сумата от загубите от всички места на стопанска дейност в съответната чужда държава.
26. „Финансови институции“ са:
а) (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) кредитните и финансовите институции по Закона за кредитните институции;
б) застрахователите, презастрахователите и чуждестранните лица, извършващи чрез място на стопанска дейност застрахователна или презастрахователна дейност по Кодекса за застраховането;
в) (доп. – ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2011 г.) инвестиционните посредници по Закона за пазарите на финансови инструменти и управляващите дружества по Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране;
г) дружествата, осъществяващи дейност по допълнително социално осигуряване;
д) (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) здравноосигурителните дружества по чл. 91 от Закона за здравното осигуряване.
27. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Непреработена растителна и животинска продукция“ е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който не е подлаган на никаква технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава, и е посочен в Приложение I на Договора за създаване на Европейската общност.
28. „Производствена дейност“ за целите на чл. 184 е процесът на създаване на нов продукт чрез механично, физично или химично преобразуване (обработка или преработка) на суровини и материали с цел последваща реализация и биологична трансформация на живи животни или растения.
29. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Първоначална инвестиция“ е инвестиция в нови материални и нематериални активи, които са приемливи разходи, свързани със:
1. създаване на нова дейност;
2. разширяване на съществуваща дейност;
3. диверсифициране на произвежданите продукти чрез създаване на нови продукти;
4. основна промяна на съществуващия производствен процес.
Не е първоначална инвестиция инвестицията в актив, който замества съществуващ актив.
30. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Предприятие в затруднение“ е предприятие, за което е налице един от следните критерии:
а) за дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество – когато регистрираният му капитал намалее с повече от 50 на сто, като повече от 25 на сто е през последните 12 месеца;
б) за всички останали дружества – когато собственият им капитал намалее с повече от 50 на сто, като повече от 25 на сто е през последните 12 месеца;
в) (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) налице са условията на Търговския закон или на законодателството по мястото на регистрация за откриване на процедура по несъстоятелност.
31. (изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Минимална помощ“ е помощта по смисъла на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ.
32. „Пазарна лихва“ е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката – форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.
33. „Разходи за реклама“ са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност.
34. „Социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
35. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Оператор“ по смисъла на чл. 209 е лице, получило разрешение от министъра на финансите, което се занимава с дейностите по отпечатването, организирането, контрола и разплащането във връзка с ваучерите за храна по ред, определен с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите.
36. „Ваучери за храна“ са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор.
37. „Лек автомобил“ е този, определен в Закона за движението по пътищата.
38. „Допълнителни автобусни линии“ са автобусни линии по утвърдена транспортна схема с режим на движение, осигуряващ възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на разрешените за това места, допълващи основните линии на градския транспорт, без да ги дублират напълно.
39. „Разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства“ са пряко свързаните с поддръжката, ремонта и експлоатацията на превозните средства счетоводни разходи за:
а) горива, гориво-смазочни материали и други консумативи;
б) резервни части;
в) труд за ремонт, включително за бояджийски и тенекеджийски услуги;
г) технически прегледи и паркинг;
д) козметика и аксесоари.
40. „Превозни средства“ са тези, посочени в глава втора, раздел четвърти от Закона за местните данъци и такси, независимо дали са вписани в регистър, воден съгласно българското законодателство.
41. „Дейности от опериране на кораби“ са:
а) осъществяването на морски превоз с кораби с нетен тонаж над 100 тона, отдаването им под наем, както и продажбата на кораби – предмет на тонажно облагане, които са придобити не по-малко от 5 години преди продажбата им;
б) превози по суша, свързани с морския превоз, административни и застрахователни услуги и други услуги, предоставени на клиентите във връзка с осъществяване на морския превоз;
в) финансови операции и курсови разлики, свързани с управлението на оборотния капитал, използван за оперирането на кораби;
г) извънредни дейности, свързани с оперирането на корабите, които не попадат в обхвата на букви „а“ – „в“ и оборотът от тях не надхвърля 0,25 на сто от оборота от дейностите по букви „а“ и „б“;
д) (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 30.11.2010 г.) дейности по управление на кораби въз основа на договори за управление съгласно чл. 225а, т. 1 – 7, 9 и 10 от Кодекса на търговското корабоплаване.
42. „Дни в експлоатация“ са дните, през които корабът извършва превоз и/или изпълнява дейности, свързани с превоз. Дните в експлоатация не включват времето за ремонти или престой на кораба, както и времето, през което корабът поради задържане или форсмажорни обстоятелства не извършва превоз и/или не изпълнява дейности, свързани с превоза.
43. „Нетен тонаж“ е мярката в тонове на полезната (товарната) вместимост на кораб, удостоверена със свидетелство за тонаж на кораба.
44. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
45. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Селскостопански продукти“, „преработка на селскостопански продукти“ и „реализация на селскостопански продукти“ са тези по смисъла на чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ.
46. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Приемливи разходи за материални активи“ за целите на т. 29 и 48 са земя, сгради, машини и съоръжения/оборудване. В първоначалната инвестиция се включват и придобитите по договор за финансов лизинг машини и съоръжения/оборудване, когато е налице задължение за закупуване на актива след изтичане срока на договора.
47. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Приемливи разходи за нематериални активи“ за целите на т. 29 и 48 са активи, получени в резултат на технологичен трансфер, реализиран чрез придобиване на права върху патенти, лицензии, ноу-хау или непатентовани технически знания.
48. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Голям инвестиционен проект“ е първоначална инвестиция, която включва приемливи разходи за материални и нематериални активи, съчетани в едно икономически неделимо цяло, когато приемливите разходи превишават левовата равностойност на 50 млн. евро, определена по официалния валутен курс на лева към еврото. Първоначалната инвестиция, свързана с голям инвестиционен проект, трябва да се осъществи за период 3 години. Голям инвестиционен проект не може да се разделя на подпроекти или етапи, ако това ще доведе до заобикаляне на разпоредбите в този закон.
49. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Нетни приходи от продажби“ са тези по смисъла на Закона за счетоводството.
50. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Метод на собствения капитал“ е този по смисъла на счетоводното законодателство.
51. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Метод на пропорционална консолидация“ е този по смисъла на счетоводното законодателство.
52. (нова – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) „Съвместно контролирано предприятие“ е това по смисъла на счетоводното законодателство.
53. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Допълнително доброволно осигуряване“ е това по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
54. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Доброволно здравно осигуряване“ е това по смисъла на § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
55. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) „Застраховки „Живот“ са тези по смисъла на § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
56. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Годишен отчет за дейността“ е този по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката.
57. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Счетоводни приходи, счетоводни разходи, счетоводен финансов резултат, активи, пасиви и собствен капитал на чуждестранно лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяващо стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност единствено при условията на свободно предоставяне на услуги“ са тези по смисъла на международните счетоводни стандарти, приложими в страната за съответната година.
58. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Счетоводни приходи, счетоводни разходи, счетоводен финансов резултат, активи, пасиви и собствен капитал на чуждестранно юридическо лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство“ за целите на определяне на корпоративния данък по чл. 202а, ал. 2 са тези по смисъла на международните счетоводни стандарти, приложими в страната за съответната година.
59. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Разпореждане с имущество на място на стопанска дейност“ е налице и в случаите на прехвърляне на мястото на стопанска дейност самостоятелно или заедно с цялото предприятие.
60. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Земеделска техника“ за целите на чл. 189б са самоходните, несамоходните и стационарните машини, съоръженията, инсталациите и апаратите, използвани в земеделието.
61. (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Обща годишна квота за предоставяне на ваучери за храна“ е общата номинална стойност на ваучерите за храна за съответната година, които операторите могат да предоставят на работодатели при условията на чл. 209.
62. (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна“ е номиналната стойност на ваучерите за храна, които оператор може да предостави на работодатели по тази квота.
63. (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Максимално допустими годишни данъчни амортизационни норми“ за целите на чл. 75, ал. 4 са максималните размери на годишните данъчни амортизационни норми съгласно чл. 55 или максималните размери на амортизационните норми съгласно чл. 22 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане за годините преди 2007 г.
64. (нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) „Юрисдикции с преференциален данъчен режим“ са:
1. Вирджинските острови (САЩ); Княжество Андора; Ангуила (брит.); Нормандските острови (брит.); Антигуа и Барбуда; Аруба, остров (нидерл.); Общността на Бахамските острови; Барбейдос; Белиз; Бермудските острови (брит.); Вирджинските острови (брит.); Република Вануату; Гибралтар (брит.); Гренада; Гуам, остров (САЩ); Кооперативна република Гаяна; Доминиканската република; Каймановите острови (брит.); Остров Рождество (Коледен остров) (брит.); Република Либерия; Княжество Лихтенщайн; Република Малдиви; Република Маршалски острови; Република Мавриций; Княжество Монако; Монсерат, остров (брит.); Република Науру; Ниуе, остров (новозел.); Република Палау; острови Кук (новозел.); Остров Ман (брит.); Сейнт Лусия; Федерация Сейнт Китс и Невис; Търкс и Кайкос, острови (брит.); Република Фиджи; Република Панама; Независима държава Самоа; Република Сан Марино; Република Сейшели; Соломоновите острови; Сейнт Винсент и Гренадини; Кралство Тонга; Република Тринидад и Тобаго; Тувалу; Фолкландските острови (брит.); Нидерландските Антили (нидерл.) и Хонг Конг (Китай), или
2. държави/територии, с които Република България няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и в които дължимият подоходен или корпоративен данък или заместващите ги данъци върху доходите по чл. 12, ал. 9 или по чл. 8, ал. 11 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира, е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък върху тези доходи в Република България.

§ 2. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/86/ЕО на Съвета за допълнение на Устава на Европейското дружество по отношение на участието на заетите лица, на Директива 2003/72/ЕО на Съвета за допълнение на Устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите и на Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. Този закон отменя Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г.; бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 и 108 от 2000 г., бр. 34 и 110 от 2001 г., бр. 45, 61, 62 и 119 от 2002 г., бр. 42 и 109 от 2003 г., бр. 18, 53 и 107 от 2004 г., бр. 39, 88, 91, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59 и 63 от 2006 г.).

§ 4. Преобразуванията на финансовия резултат (счетоводна печалба/загуба) за данъчни цели вследствие на прилагането на чл. 23 от отменения Закона за корпоративното подоходно облагане до 31 декември 2006 г. се смятат за преобразувания на счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат по реда и съгласно съответната разпоредба на този закон.

§ 5. Начислените до 31 декември 2003 г. счетоводни приходи и разходи от последващи оценки (преоценки и обезценки) на амортизируеми активи, които не са признати за данъчни цели до 31 декември 2006 г. по реда на чл. 23 от отменения Закона за корпоративното подоходно облагане, се признават за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив от данъчния амортизационен план, с изключение на случаите на липси.

§ 6. (1) Амортизируемите активи, налични в данъчния амортизационен план към 31 декември 2006 г., с изключение на определените в ал. 2, се смятат за данъчни амортизируеми активи по смисъла на чл. 48.
(2) От данъчния амортизационен план към 1 януари 2007 г. се отписват следните налични в него активи:
1. положителната репутация;
2. активите, които не се ползват в дейност, за която се формира данъчен финансов резултат;
3. активите, които са класифицирани като държани за продажба или са част от група за освобождаване, класифицирана като държана за продажба;
4. активите, когато данъчно задължено лице е прекратено с ликвидация или е прекратено с обявяване в несъстоятелност.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Член 66 не се прилага в случаите на отписване на активи по ал. 2, т. 1 и 2.

§ 7. (1) Данъчната амортизируема стойност на наличен данъчен амортизируем актив към 1 януари 2007 г. е амортизируемата му стойност към 31 декември 2006 г. по отменения Закона за корпоративното подоходно облагане.
(2) Начислената данъчна амортизация на наличен данъчен амортизируем актив към 1 януари 2007 г. е данъчно признатият размер на разходите за амортизации за съответния актив към 31 декември 2006 г. по отменения Закона за корпоративното подоходно облагане.
(3) Данъчната стойност на наличен данъчен амортизируем актив към 1 януари 2007 г. е данъчната му балансова стойност към 31 декември 2006 г. по отменения Закона за корпоративното подоходно облагане.

§ 8. Стойностите на данъчните амортизируеми активи, налични в данъчния амортизационен план към 1 януари 2007 г., остават непроменени спрямо тези към 31 декември 2006 г.

§ 9. (1) Преоценъчният резерв в данъчния амортизационен план се отписва от него към 1 януари 2007 г. Отписването става по реда и начина, посочени в § 10 или 11. Данъчно задълженото лице избира прилагането на § 10 или 11.
(2) Преоценъчният резерв по смисъла на ал. 1 е преоценъчният резерв (резервът от последващи оценки), който е включен в данъчния амортизационен план към 31 декември 2006 г.
(3) Когато в данъчния амортизационен план към 31 декември 2006 г. е включен преоценъчен резерв (резерв от последваща оценка), различен от този, който е следвало да бъде включен съгласно чл. 22 от отменения Закона за корпоративното подоходно облагане, същият се коригира за целите на ал. 1.
(4) Едноличните търговци отписват преоценъчния резерв по ред и начин, приложими за данъчно задължените лица по този закон.

§ 10. (1) Данъчно задължените лица коригират еднократно стойностите на амортизируемите активи в данъчния амортизационен план към 1 януари 2007 г. в резултат на отписването на преоценъчния резерв.
(2) С отписания преоценъчен резерв за конкретен амортизируем актив се увеличава данъчно признатият размер на разходите за амортизации за съответния актив към 31 декември 2006 г., в резултат на което начислената данъчна амортизация на актива към 1 януари 2007 г. се увеличава и данъчната стойност на актива към 1 януари 2007 г. се намалява. След увеличението начислената данъчна амортизация за съответния актив не може да превишава данъчната амортизируема стойност на актива към 1 януари 2007 г.
(3) Когато преоценъчният резерв за конкретен актив превишава данъчната балансова стойност на актива към 31 декември 2006 г., активът се отписва от данъчния амортизационен план към 1 януари 2007 г., като с размера на превишението се увеличава данъчно признатият размер на разходите за амортизации на други активи от същата категория, определена по смисъла на чл. 22 от отменения Закона за корпоративното подоходно облагане. Когато стойностите на активите от тази категория са недостатъчни за изпълнение на изискването на изречение първо, увеличава се данъчно признатият размер на разходите за амортизации на активи от другите категории.
(4) След отписването на преоценъчния резерв общата сума от данъчните стойности на всички активи, налични в данъчния амортизационен план към 1 януари 2007 г., трябва да бъде равна на общата сума от данъчните балансови стойности на всички активи към 31 декември 2006 г., намалена с отписания преоценъчен резерв.
(5) Алинеи 1 – 4 не се прилагат, когато общата сума на отписания преоценъчен резерв превишава общата сума от данъчните балансови стойности на всички активи, налични в данъчния амортизационен план към 31 декември 2006 г. Данъчно задължените лица отписват от данъчния амортизационен план към 1 януари 2007 г. всички налични активи в него към 31 декември 2006 г. С разликата между общата сума на преоценъчния резерв и общата сума от данъчните балансови стойности на всички активи към 31 декември 2006 г. се увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, включително при определяне на тримесечните авансови вноски по реда на § 11.

§ 11. (1) С отписания преоценъчен резерв се увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, включително при определяне на тримесечните авансови вноски, както следва:
1. за 2007 г. – с една трета от отписания преоценъчен резерв;
2. за 2008 г. – с една трета от отписания преоценъчен резерв;
3. за 2009 г. – с една трета от отписания преоценъчен резерв.
(2) При прекратяване на данъчно задълженото лице, с изключение на случаите на прекратяване при преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон, с частта от отписания преоценъчен резерв, с която не е увеличен счетоводният финансов резултат по реда на ал. 1, се увеличава счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат за годината на прекратяване.
(3) Данъчно задълженото лице може с отписания преоценъчен резерв да увеличи еднократно счетоводния си финансов резултат при определяне на данъчния си финансов резултат за 2007 г., включително при определяне на тримесечните авансови вноски. В този случай ал. 1 и 2 не се прилагат.

§ 12. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 6 се прилага за данъчни дълготрайни материални активи, придобити след 31 декември 2006 г.

§ 13. За целите на чл. 55 амортизируемият актив по § 1, т. 55, буква „е“ от допълнителните разпоредби на отменения Закон за корпоративното подоходно облагане се разпределя в категория V.

§ 14. За целите на чл. 55 амортизируемият актив, формиран по реда на отменения Закон за корпоративното подоходно облагане в резултат на непризната за данъчни цели част от превишението на сумата от счетоводните амортизационни квоти над данъчно признатия размер на амортизациите на активите като цяло за периода от 1 януари 1998 г. до 31 декември 2002 г., се разпределя в категория VII.

§ 15. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разпоредбата на чл. 59 не се прилага за данъчен амортизируем актив, за който е преустановено начисляването на данъчни амортизации към 31 декември 2006 г. съгласно отменения Закона за корпоративното подоходно облагане, защото временно не се употребява в дейността. Начисляването на данъчни амортизации за актива по изречение първо се възобновява от началото на месеца на връщането на актива в експлоатация.

§ 16. Разпоредбата на чл. 63 се прилага за последващи разходи, завършени след 31 декември 2006 г.

§ 17. За целите на чл. 66, ал. 1, когато остатъчната стойност не е включена в амортизируемата стойност на актива по смисъла на отменения Закона за корпоративното подоходно облагане, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводната балансова стойност на актива се намалява с остатъчната му стойност.

§ 18. Член 68 се прилага за активи, придобити след 31 декември 2005 г.

§ 19. Член 45 не се прилага в случаите, когато с резерва от последваща оценка (преоценъчния резерв) е увеличен финансовият резултат за данъчни цели по реда на чл. 23 от отменения Закона за корпоративното подоходно облагане.

§ 20. Непризнатите разходи за лихви след 1 януари 2004 г. съгласно чл. 26 от отменения Закона за корпоративното подоходно облагане, подлежащи на приспадане и неприспаднати до 31 декември 2006 г., се приспадат по реда на чл. 43 до изтичане на 5 години след годината на непризнаването им за данъчни цели.

§ 21. Обложената за данъчни цели част от провизиите на вземанията (по действащото до 31 декември 2001 г. счетоводно законодателство) в нефинансовите предприятия, с която не е намален финансовият резултат по реда на чл. 23, ал. 3 от отменения Закона за корпоративното подоходно облагане през следващи години, се смята за непризнат разход от последваща оценка на вземане по реда на чл. 34 от този закон.

§ 22. Загубите, формирани след 1 януари 2002 г., подлежащи на пренасяне и неприспаднати до 31 декември 2006 г. по реда на глава четвърта от отменения Закона за корпоративното подоходно облагане, се приспадат по реда на глава единадесета.

§ 23. Член 95 не се прилага за приходи и разходи, възникнали в резултат на отчетени преди 1 януари 2007 г. приходи и разходи, за които е била налице разлика между размера, отчетен съгласно счетоводната политика, и размера, определен от регулаторен орган съгласно нормативен акт.

§ 24. Правото да ползва намалението по чл. 60, ал. 1 или преотстъпването по чл. 61г или 61д от отменения Закона за корпоративното подоходно облагане за корпоративния данък, дължим за 2006 г., има и данъчно задължено лице, което не е подало уведомление до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите съгласно чл. 51а от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане, при условие че изпълни всички изисквания, предвидени в закона за съответното намаление или преотстъпване на корпоративен данък.

§ 25. Корпоративният данък се преотстъпва по реда на чл. 187 в срок до 31 декември 2010 г.

§ 26. (Отм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)

§ 27. Годишната облагаема печалба (загуба), дължимият годишен корпоративен данък, всички алтернативни данъци, данъците върху разходите и данъците, удържани при източника за 2006 г., които подлежат на деклариране по реда на отменения Закона за корпоративното подоходно облагане, се декларират с подаване на съответните данъчни декларации и в сроковете по същия закон.

§ 28. (1) Дължимите данъци за 2006 г. по отменения Закона за корпоративното подоходно облагане се внасят в сроковете и по реда на същия закон.
(2) Правото по чл. 92, ал. 5 може да се ползва от данъчно задължените лица и при декларирането на корпоративния данък за 2006 г.

§ 29. Образците на годишни данъчни декларации за 2006 г. по отменения Закона за корпоративното подоходно облагане се утвърждават в срок до 10 януари 2007 г. със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в „Държавен вестник“.

§ 30. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) Провизии, които са включени в историческата цена на данъчен амортизируем актив, но не са включени в амортизируемата му стойност съгласно отменения Закона за корпоративното подоходно облагане се смятат за провизии, които не са включени в данъчната амортизируема стойност на актива съгласно чл. 53, ал. 1.

§ 31. (Отм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., нов. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Предоставените обезпечения по реда на отменения чл. 109 се освобождават.

§ 32. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73 и 82 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 141:
а) в ал. 1 думата „30-дневен“ се заменя с „60-дневен“;
б) в ал. 2:
аа) в изречение първо накрая се добавя „и не е отстранило непълнотите в 15-дневен срок от датата на поискване от органа по приходите“;
бб) в изречение второ думата „липса“ се заменя с „наличие“;
в) в ал. 3 след думите „прилагане на СИДДО“ се добавя „или непроизнасянето в срока по ал. 1″;
г) алинеи 4 и 5 се изменят така:
„(4) Становището за липса на основания за прилагане на СИДДО подлежи на обжалване от получателя на дохода или от платеца, ако е упълномощен за това от получателя на дохода. Обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионните актове, като жалбата се подава чрез териториалната дирекция, в която е подадено искането.
(5) При наличие на становище за прилагане на СИДДО по ал. 1 или 2 изменения на данъчните задължения за съответния доход могат да се извършват само при наличие на основанията по чл. 133, ал. 2.“
2. В чл. 142, ал. 1 и 2 числото „25 000″ се заменя с „50 000″.

§ 33. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.
————————-
Законът е приет от 40-то Народно събрание на 14 декември 2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПАЗАРИТЕ НА ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ

(ОБН. – ДВ, БР. 52 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2007 Г.)

§ 27. (1) Този закон влиза в сила от 1 ноември 2007 г. с изключение на § 7, т. 6, 7, 8, 18, 19, 22 – 24, 26 – 28, 30 – 40, т. 44, буква „б“, т. 47, 48, т. 49, буква „а“, т. 50 – 62, 67, 68, 70, 71, 72, 75, 76, 77, т. 83, букви „а“ и „г“, т. 85, буква „а“, т. 91, 93, 94, т. 98, буква „а“, подбуква „аа“, изречение второ относно замяната, подбуква „бб“, изречение второ относно замяната, подбуква „вв“, изречение второ относно замяната, и подбуква „гг“, изречение второ относно замяната, т. 99, букви „г“ и „д“, т. 101, буква „б“ и т. 102, § 8, § 9, т. 4, буква „а“, т. 5 и 7, § 14, т. 1 и § 19, които влизат в сила три дни след обнародването на закона в „Държавен вестник“.
(2) Параграф 7, точки 6, 7 и 8 се прилагат до 1 ноември 2007 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

(ОБН. – ДВ, БР. 108 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 36. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 35, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 110 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)

§ 56. (В сила от 01.01.2007 г.) Надвнесеният корпоративен данък, данък върху печалбата и данък за общините по отменения Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г.; бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 и 108 от 2000 г., бр. 34 и 110 от 2001 г., бр. 45, 61, 62 и 119 от 2002 г., бр. 42 и 109 от 2003 г., бр. 18, 53 и 107 от 2004 г., бр. 39, 88, 91, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59 и 63 от 2006 г.; отм., бр. 105 от 2006 г.), които не са приспаднати, възстановени или прихванати към 31 декември 2006 г., могат да се приспадат по реда на чл. 94.

§ 57. (В сила от 01.01.2007 г.) Данъчно задължените лица, на които е преотстъпен данък по чл. 58 от отменения Закон за данък върху печалбата (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 110 от 1996 г., бр. 16, 49, 86 и 89 от 1997 г.; отм., бр. 115 от 1997 г.) или по отменения чл. 20 от Закона за насърчаване на инвестициите, които преминават към прилагане на Международните счетоводни стандарти, не прилагат глава тринадесета за промяната в счетоводната политика по отношение на отчитането на преотстъпения данък. При определяне на данъчния финансов резултат за годината на преминаване към Международните счетоводни стандарти и за следващите години счетоводният финансов резултат се увеличава с частта от финансирането, отчетено по повод преотстъпения данък, която не е призната като приход преди преминаване към Международните счетоводни стандарти, като сумата на увеличението се разпределя през съответните години пропорционално на отчетените разходи през тези години, свързани с изпълнение на условията за преотстъпване на данъка. Когато преотстъпеният данък е инвестиран в амортизируеми активи, увеличението по изречение второ се разпределя по години на базата на отчетените счетоводни разходи за амортизации за тези активи през съответните години.

§ 58. (В сила от 01.01.2007 г.) Данъчните облекчения по реда на глава двадесет и втора, раздел IV, с изключение на чл. 187, могат да се ползват до 31 декември 2013 г. Данъчното облекчение по чл. 184, представляващо държавна помощ за регионално развитие, може да се ползва, когато изпълнението на съответната първоначална инвестиция е започнало след 31 декември 2006 г., но преди 1 януари 2014 г.

§ 59. (В сила от 01.01.2007 г.) Данъчното облекчение по чл. 184, за което министърът на финансите е уведомил Европейската комисия по реда на чл. 8 от Закона за държавните помощи, представляващо държавна помощ за регионално развитие, влиза в сила след постановяване на положително решение от Европейската комисия относно съответствието му с Насоки за националната регионална помощ за 2007 – 2013 г. на Европейската комисия. При условие че Европейската комисия постанови положително решение до 31 март 2008 г., данъчното облекчение може да се приложи и за 2007 г. След постановяване на положително решение от Европейската комисия министърът на финансите не следва да изготвя индивидуални уведомления за данъчно задължените лица, прилагащи чл. 184, с изключение на тези, извършващи големи инвестиционни проекти по чл. 189.

§ 60. Данъчните амортизируеми активи към 31 декември 2007 г., които са отписани за счетоводни цели, но не са отписани от данъчния амортизационен план на основание чл. 22, ал. 12, т. 2 от отменения Закона за корпоративното подоходно облагане, защото от тях не се очаква икономическа изгода, или на основание чл. 60, ал. 3, т. 1, се отписват от данъчния амортизационен план към 1 януари 2008 г. Разпоредбата на чл. 66, ал. 2 се прилага, включително при определяне на тримесечните авансови вноски за 2008 г. Изречения първо и второ не се прилагат за активи, които са отписани за счетоводни цели, защото са напълно амортизирани.

§ 61. Разпоредбата на чл. 140, ал. 7 не се прилага при преобразуване, за което датата на вписване в търговския регистър е преди 1 януари 2008 г.

§ 62. Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи и разходи, печалби и загуби, отчетени от съдружник в съвместно контролирано предприятие, в резултат на прилагане на метода на пропорционална консолидация, когато съвместно контролираното предприятие е данъчно задължено лице.

§ 63. (1) При определяне на данъчния финансов резултат на финансови институции счетоводният им финансов резултат се намалява с дивидентите, разпределени от местни юридически лица през текущата година, когато инвестицията се отчита по метода на собствения капитал.
(2) При определяне на данъчния финансов резултат на данъчно задължени лица, които не са финансови институции, счетоводният им финансов резултат се намалява с дивидентите, разпределени от местни юридически лица за периода от придобиване до отписване на инвестицията, когато инвестицията се отчита по метода на собствения капитал. Намалението по изречение първо се извършва в годината на отписване на инвестицията.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за:
1. дивиденти, разпределени от печалби, които са реализирани преди придобиване на инвестицията от данъчно задълженото лице, или
2. дивиденти, разпределени от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел.

§ 64. (1) При определяне на данъчния финансов резултат на местно дружество майка, което е финансова институция, счетоводният му финансов резултат се намалява с дивидентите, разпределени през текущата година от негово дъщерно дружество от държава членка, когато инвестицията в дъщерното дружество се отчита по метода на собствения капитал.
(2) При определяне на данъчния финансов резултат на местно дружество майка, което не е финансова институция, счетоводният му финансов резултат се намалява с дивидентите, разпределени от негово дъщерно дружество от държава членка за периода от придобиване до отписване на инвестицията в дъщерното дружество, когато инвестицията се отчита по метода на собствения капитал. Намалението по изречение първо се извършва в годината на отписване на инвестицията.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и от място на стопанска дейност в страната при разпределяне на дивиденти от чуждестранно лице, когато са изпълнени условията на чл. 105, ал. 2, т. 1 – 3.
(4) Когато са разпределени дивиденти по реда на ал. 1 или 3 в срок до две години от момента на придобиване на най-малко 15 на сто от капитала на дружеството, разпределящо дивидентите, данъчно задълженото лице има право да намали финансовия си резултат по реда на ал. 1. В случай че преди да са изтекли двете години данъчно задълженото лице престане да притежава най-малко 15 на сто от капитала на дружеството, данъчният финансов резултат и дължимият корпоративен данък за годината, в която е приложена ал. 1, се коригират така, все едно ал. 1 не е била приложена. За периода от датата, на която е следвало да бъде внесен корпоративният данък, до датата на внасянето му се дължи лихва за просрочие по общия ред.
(5) Алинеи 1 – 4 не се прилагат за дивиденти, разпределени от печалби, които са реализирани преди придобиване на инвестицията от данъчно задълженото лице.

§ 65. Параграфи 62, 63 и 64 от този закон се прилагат при определяне данъчния финансов резултат за 2007 г.

§ 66. Параграфи 16 и 17 от този закон се прилагат за активи, придобити след 31 декември 2007 г.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 68. Законът влиза в сила от 1 януари 2008 г. с изключение на параграфи 7, 21, 24, 38 – 45, 49, 50, § 54, т. 3 – 7, § 55, т. 1 – 4 и § 56 – 59, които влизат в сила от 1 януари 2007 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО

(ОБН. – ДВ, БР. 69 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 05.09.2008 г.)

§ 7. Този закон влиза в сила от 5 септември 2008 г. с изключение на § 3, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, и на § 6, който влиза в сила от 1 януари 2009 г.

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 106 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)

§ 16. Навсякъде в закона думите „държава – членка на Европейската общност“, „държави – членки на Европейската общност“ и „държава извън Европейската общност“ се заменят съответно с „държава – членка на Европейския съюз“, „държави – членки на Европейския съюз“ и „държава извън Европейския съюз“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 106 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2009 Г.)

§ 17. През 2009 г. не се извършва намаление по чл. 177, когато за наетите лица е ползвано данъчно облекчение през 2008 г. по отменения чл. 192.

§ 18. Член 189а се прилага за печалби, реализирани от инвестиции в активи, придобити след 1 януари 2009 г.

§ 19. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на § 12, т. 2 относно чл. 209, ал. 3, т. 3 и 4, които влизат в сила от 1 януари 2010 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

(ОБН. – ДВ, БР. 32 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)

§ 6. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(ОБН. – ДВ, БР. 35 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2009 Г.)

§ 46. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 95 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)

§ 39. Параграфи 13, 28, 35 и 36 от този закон се прилагат и по отношение на годишния отчет за дейността за 2009 г. Годишни финансови отчети за 2009 г. и одиторски доклади към тях не се подават в Националната агенция за приходите.

§ 40. Намалението на корпоративния данък по отменения чл. 186 се натрупва с друга държавна помощ, одобрена с решение на Европейската комисия или получила разрешение по чл. 9 от Закона за държавните помощи за придобитите дълготрайни материални и нематериални активи, до максимално допустимия интензитет на помощта, определен с Карта на националната регионална държавна помощ.

§ 41. Данъчното облекчение по чл. 189б се прилага след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. При условие, че Европейската комисия постанови положително решение до 31 март 2011 г., данъчното облекчение може да се приложи и за 2010 г. Преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък на земеделските производители не се допуска до датата на положителното решение на Европейската комисия.

§ 42. Администратор на държавната помощ по чл. 189б е министърът на земеделието и храните. Министърът на земеделието и храните уведомява Европейската комисия по реда и процедурите, установени в Закона за държавните помощи.

§ 43. Корпоративният данък се преотстъпва по реда на чл. 189б в срок до 31 декември 2013 г.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 51. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г. с изключение на § 10, 11 и 14, които влизат в сила от 1 януари 2009 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 94 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)

§ 25. Запазването на правото на преотстъпване на данък съгласно чл. 185, ал. 1 и 2 се прилага до 31 декември 2013 г.

§ 26. (1) Кооперациите и образуваните от тях предприятия превеждат 50 на сто от преотстъпения корпоративен данък за 2010 г. по отменения чл. 187 в инвестиционните фондове на кооперативните съюзи в срок до 31 март 2011 г.
(2) Кооперативните съюзи отчитат до 30 юни 2011 г. пред Министерството на финансите набирането и целевото разходване на преотстъпения корпоративен данък за 2010 г. по отменения чл. 187. Когато се установи, че не са изпълнени условията за преотстъпване, постъпилият в кооперативните съюзи преотстъпен данък се възстановява от тях в републиканския бюджет със съответната лихва.
(3) Лице, което не изпълни задължението си по ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

§ 27. Параграф 22, т. 2 се прилага и при определяне на данъците по този закон за 2010 г.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 31. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г. с изключение на § 22, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

(ОБН. – ДВ, БР. 19 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 08.03.2011 Г.)

§ 11. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

(ОБН. – ДВ, БР. 31 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)

§ 22. Законът влиза в сила от 1 януари 2011 г., с изключение на § 8, който влиза в сила от началото на месеца, следващ месеца на обнародване на този закон в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ

(ОБН. – ДВ, БР. 35 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 03.05.2011 Г.)

§ 25. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбите на:
1. член 20, ал. 1, 2 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2012 г. за сгради за обществено обслужване, а за останалите сгради – от 31 декември 2014 г.;
2. член 21, ал. 1, 2, 3 и 4, които влизат в сила от 31 декември 2012 г.;
3. член 22, ал. 1, 2, 3, 4 и 5, които влизат в сила от 1 януари 2012 г.;
4. член 23, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12, които влизат в сила от 1 юли 2012 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 51 ОТ 2011 Г.)

§ 10. (1) Закрива се фонд „Социално подпомагане“ – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика. Наличните средства на закрития фонд „Социално подпомагане“ се прехвърлят по бюджета на фонд „Социална закрила“.
(2) Фонд „Социална закрила“ е право-приемник на активите, пасивите, правата и задълженията на закрития фонд „Социално подпомагане“ по баланса и отчета към деня на влизане в сила на този закон.

§ 11. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на труда и социалната политика утвърждава правилника за организацията и дейността на фонд „Социална закрила“ и методика за разпределение на средствата по фонда.
(2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на труда и социалната политика определя членовете на управителния съвет и назначава изпълнителния директор на фонд „Социална закрила“.
(3) До определянето на членовете на управителния съвет и назначаването на изпълнителния директор по ал. 2 досегашните членове на управителния съвет на закрития фонд „Социално подпомагане“ продължават да осъществяват правомощията си.
(4) До утвърждаването на правилника по ал. 1 се прилага Правилникът за дейността на управителния съвет на фонд „Социално подпомагане“ (необнародван), издаден на основание на отменения чл. 30.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА

(ОБН. – ДВ, БР. 99 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2012 Г.)

§ 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 1, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Приложение № 1 към чл. 100, т. 1

(Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Приложение № 2 към чл. 100, т. 3 и чл. 108, ал. 2, т. 1

(Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 69 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.)

Приложение № 3 към чл. 137, т. 1

(Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Списък на дружествата в държавите – членки на Европейския съюз, по чл. 137, т. 1

(а) дружествата, включени в Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета относно Устава на Европейско дружество (SE) и Директива 2001/86/ЕО на Съвета за допълнение на Устава на Европейско дружество по отношение на участието на заетите лица, включени в Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета относно Устава на Европейското кооперативно дружество (SCE) и Директива 2003/72/ЕО на Съвета за допълнение на Устава на Европейско кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите;
(б) дружества съгласно белгийското законодателство, известни като „societe anonyme“/“naamloze vennootschap“, „societe en commandite par actions“/ „commanditaire vennootschap op aandelen“, „societe privee а responsabilite limitee“/ „besloten vennootschap met beperkte aansprakelijkheid“, „societe cooperative а responsabilite limitee“/ „cooperatieve vennootschap met beperkte aansprakelijkheid“, „societe cooperative а responsabilite ilimitee“/ „cooperatieve vennootschap met onbeperkte aansprakelijkheid“, „societe en nom collectif“/ „vennootschap onder firma“, „societe en commandite simple“/ „gewone commanditaire vennootschap“, публични предприятия, възприели една от гореспоменатите правни форми, както и други дружества, учредени съгласно белгийското законодателство, които се облагат с белгийски корпоративен данък;
(в) дружества съгласно чешкото законодателство, известни като: „akciova spolecnost“, „spolecnost s rucenim omezenym“;
(г) дружества съгласно датското законодателство, известни като: „aktieselskab“ и „anpartsselskab“; други дружества, облагаеми с данък съгласно Закона за корпоративния данък, доколкото облагаемите им доходи се изчисляват и облагат съгласно общите правила на данъчното законодателство спрямо „aktieselskaber“;
(д) дружества съгласно немското законодателство, известни като „Aktiengesellschaft“, „Kommanditgesellschaft auf Aktien“, „Gesellschaft mit beschrankter Haftung“, „Versicherungsverein auf Gegenseitigkeit“, „Erwerbs-und Wirtschaftsgenossenschaft“, „Betriebe gewerblicher Art von juristischen Personen des offentlichen Rechts“, както и други дружества, учредени съгласно немското законодателство и облагаеми с немския корпоративен данък;
(е) дружества съгласно естонското законодателство, известни като: „taisuhing“, „usaldusuhing“, osauhing“, „aktsiaselts“, „tulundusuhistu“;
ж) дружества съгласно гръцкото законодателство, известни като: „ανωνυμη εταιρεια“, „εταιρεια περιωρισμενηξ ευθυνηζ“ (Е.Р.Е);
(з) дружества съгласно испанското законодателство, известни като: „sociedad anonima“, „sociedad comanditaria por acciones“, „sociedad de responsabilidad limitada“, както и публични предприятия, субекти на частното право;
(и) дружества съгласно френското законодателство, известни като „societe anonyme“, „societe en commandite par actions“, „societe а responsabilite limitee“, „societes par actions simplifiees“, „societes d’assurances mutuelles“, „caisses d’epargne et de prevoyance“, „societes civiles“, които нормално се облагат с корпоративен данък, „cooperatives“, „unions de cooperatives“, промишлени и търговски публични организации и предприятия, както и други дружества, учредени съгласно френското законодателство, които се облагат с френски корпоративен данък;
(й) дружества, учредени или съществуващи съгласно ирландското законодателство, предприятия, учредени съгласно Закона за промишлените и взаимоспомагателните каси, строителни обединения, включени в Законите за строителните обединения и попечителски спестовни банки по смисъла на Закона за попечителските спестовни банки, 1989 г.;
(к) дружества съгласно италианското законодателство, известни като: „societа per azioni“, „societа in accomandita per azioni“, „societа a responsabilitа limitata“, „societа cooperative“, „societа di mutua assicurazione“, както и частни и публични лица, чиято дейност е изцяло или предимно търговска;
(л) съгласно кипърското законодателство: „εταιρειεξ“, определени по законите за облагане на доходите;
(м) дружества съгласно латвийското законодателство, известни като: „akciju sabiedriba“, „sabiedriba ar ierobezotu atbildibu“;
(н) дружества, учредени от законодателството на Литва;
(о) дружества съгласно законодателството на Люксембург, известни като: „societe anonyme“, „societe en commandite par actions“, „societe а responsabilite limitee“, „societe cooperative“, „societe cooperative organisee comme une societe anonyme“, „association d’assurances mutuelles“, „association d’epargne-pension“, „entreprise de nature commerciale, industrielle ou miniere de l’Etat, des communes, des syndicats de communes, des etablissements publics et des autres personnes morales de droit public“, както други дружества, учредени съгласно законодателството на Люксембург, които се облагат с люксембургски корпоративен данък;
(п) дружества съгласно унгарското законодателство, известни като: „kozkereseti tarsasag“, „beteti tarsasag“, „kozos vallalat“, „korlatolt felelossegu tarsasag“, „reszvenytarsasag“, „egyesules“, „k0zhasznu tarsasag“, „szovetkezet“;
(р) дружества съгласно малтийското законодателство, известни като: „Kumpaniji ta’ Responsabilita’ Limitata“, „Socjetajiet en commandite li l-kapital taghom maqsum ‘f’azzjonijiet“;
(с) дружества съгласно холандското законодателство, известни като: „naamloze vennootschap“, „besloten vennootschap met beperkte aansprakelijkheid“, „Open commanditaire vennootschap“, „Cooperatie“, „onderlinge waarborgmaatschappij“, „Fonds voor gemene rekening“, „vereniging op Cooperatieve grondslag“ и „vereniging welke op onderlinge grondslag als verzekeraar of kredietinstelling optreedt“, както и други дружества, учредени съгласно холандското законодателство, които се облагат с холандски корпоративен данък;
(т) дружества съгласно австрийското законодателство, известни като: „Aktiengesellschaft“, „Gesellschaft mit beschrankter Haftung“, „Erwerbs- и Wirtschaftsgenossenschaften“;
(у) дружества съгласно полското законодателство, известни като: „spolka akcyjna“, „spolka z ograniczona odpowiedzialnoscia“;
(ф) търговски дружества или такива съгласно гражданското право, които имат търговска форма, както и други юридически лица, извършващи търговска или промишлена дейност, учредени съгласно португалското законодателство;
(х) дружества съгласно словенското законодателство, известни като: „delniska druzba“, „komanditna druzba“, „druzba z omejeno odgovornostjo“;
(ц) дружества съгласно законодателството на Словакия, известни като: „akciova spolocnost „, „spolocnost s rucenim obmedzenum“, „komanditna spolocnost“;
(ч) дружества съгласно финландското законодателство, известни като: „osakeyhtio“/“aktiebolag“, „osuuskunta“/“andelslag“, „saastopankki“/“sparbank“ и „vakuutusyhtio“/“forsakringsbolag“;
(ш) дружества съгласно шведското законодателство, известни като: „aktiebolag“, „forsakringsaktiebolag“, „ekonomiska foreningar“, „sparbanker“, „omsesidiga forsakringsbolag“;
(щ) дружества, учредени по законодателството на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия;
(ю) (нова – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.) дружества съгласно румънското законодателство, известни като „sosietati pe actiuni“, „sosietati in comandita pe actiuni“, „sosietati cu raspundere limitata.

Приложение № 4 към чл. 137, т. 3

(Доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Списък на данъците в държавите – членки на Европейския съюз

- impot des societes/vennootschapsbelasting в Белгия,
- selskabsskat в Дания,
- Korperschaftsteuer във Федерална република Германия,
- ϕοροζ εισοδηματοζ νομικων προσωπων κερδοσκοπικου χαρακτηρα, в Гърция,
- impuesto sobre sociedades в Испания,
- impot sur les societes във Франция,
- corporation tax в Ирландия,
- imposta sul reddito delle societа в Италия,
- impot sur le revenu des collectivites в Люксембург,
- vennootschapsbelasting в Холандия,
- imposto sobre o rendimento das pessoas colectivas в Португалия,
- corporation tax в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия,
- Korperschaftsteuer в Австрия,
- yhteisojen tulovero/inkomstskatten for samfund във Финландия,
- statlig inkomstskatt в Швеция,
- Dan z prijmu pravnickych osob in в Чешката република,
- Tulumaks в Естония,
- ϕοροζ εισοδηματοξ в Кипър,
- uznemumu ienakuma nodoklis в Латвия,
- Pelno mokestis в Литва,
- Tarsasagi ado в Унгария,
- Taxxa fuq l-income в Малта,
- Podatek dochodowy od osob prawnych в Полша,
- Davek od dobicka pravnih oseb в Словения,
- Dan z prijmov pravnickych osob в Словакия,
- impozit pe profit в Румъния.

Приложение № 5 към чл. 200а, ал. 4, т. 1, буква „а“

(Ново – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Списък на чуждестранните юридически лица в държавите – членки на Европейския съюз, по чл. 200а, ал. 4, т. 1, буква „а“

а) дружества по белгийското законодателство, известни като: „naamloze vennootschap/sociеtе anonyme, commanditaire vennootschap op aandelen/sociеtе en commandite par actions, besloten vennootschap met beperkte aansprakelijkheid/sociеtе privеe а responsabilitе limitеe“ и тези организации, учредени съгласно публичното право, които осъществяват дейността си съгласно частното право;
б) дружества по датското законодателство, известни като: „aktieselskab“ и „anpartsselskab“;
в) дружества по немското законодателство, известни като: „Aktiengesellschaft, Kommanditgesellschaft auf Aktien, Gesellschaft mit beschrаnkter Haftung“ и „bergrechtliche Gewerkschaft“;
г) дружества по гръцкото законодателство, известни като:

д) дружества по испанското законодателство, известни като: „sociedad anоnima, sociedad comanditaria por acciones, sociedad de responsabilidad limitada“ и тези организации, учредени съгласно публичното право, които осъществяват дейността си съгласно частното право;
е) дружества по френското законодателство, известни като: „sociеtе anonyme, sociеtе en commandite par actions, sociеtе а responsabilitе limitеe“ и промишлени и търговски публични дружества и предприятия;
ж) дружества по ирландското законодателство, известни като: „public companies limited by shares or by guarantee, private companies limited by shares or by guarantee“, организации, регистрирани съгласно the Industrial and Provident Societies Act или строителни кооперации, регистрирани съгласно the Building Societies Acts;
з) дружества по италианското законодателство, известни като: „societа per azioni, societа in accomandita per azioni, societа a responsabilitа limitata“ и публични и частни правни субекти, извършващи промишлена и търговска дейност;
и) дружества по законодателството на Люксембург, известни като: „sociеtе anonyme“, „sociеtе en commandite par actions“ и „sociеtе а responsabilitе limitеe“;
к) дружества по нидерландското законодателство, известни като: „naamloze vennootschap“ и „besloten vennootschap met beperkte aansprakelijkheid“;
л) дружества по австрийското законодателство, известни като: „Aktiengesellschaft“ и „Gesellschaft mit beschrаnkter Haftung“;
м) търговски дружества или дружества, учредени съгласно гражданското право, които имат търговска форма, кооперативи и публични предприятия, учредени съгласно португалското право;
н) дружества по финландското право, известни като: „osakeyhtiо/aktiebolag, osuuskunta/andelslag, sааstоpankki/sparbank“ и „vakuutusyhtiо/fоrsаkringsbolag“;
о) дружества по шведското право, известни като: „aktiebolag“ и „fоrsаkringsaktiebolag“;
п) дружества, учредени съгласно правото на Обединеното кралство;
р) дружества, създадени съгласно чешкото законодателство, известни като: „akciova spolecnost“, „spolecnost s rucenim omezenym“, „verejna obchodni spolecnost“, „komanditni spolecnost“, „druzstvo“;
с) дружества, създадени съгласно естонското законодателство, известни като: „tаisuhing“, „usaldusuhing“, „osauhing“, „aktsiaselts“, „tulundusuhistu“;
т) дружества, създадени съгласно кипърското законодателство, които се наричат дружества съгласно нормативната уредба на дружественото право, дружества, учредени съгласно публичното право, както и всички други организации, които се считат за дружества съгласно законодателството за подоходното данъчно облагане;
у) дружества, създадени съгласно латвийското законодателство, известни като: „akciju sabiedriba“, „sabiedriba ar ierobezotu atbildibu“;
ф) дружества, създадени съгласно литовското законодателство;
х) дружества, създадени съгласно унгарското законодателство, известни като: „kоzkereseti tarsasag“, „betеti tarsasag“, „kоzоs vallalat“, „korlatolt felelossеgu tarsasag“, „rеszvеnytarsasag“, „egyesulеs“, „kоzhasznu tarsasag“, „szоvetkezet“;
ц) дружества, създадени съгласно малтийското законодателство, известни като: „Kumpaniji ta‘ Responsabilita‘ Limitata“, „Socjetajiet in akkomandita li lkapital taghhom maqsum f‘azzjonijiet“;
ч) дружества, създадени съгласно полското законодателство, известни като: „spоlka akcyjna“, „spоlka z ograniczona odpowiedzialnoscia“;
ш) дружества, създадени съгласно словенското законодателство, известни като: „delniska druzba“, „komanditna delniska druzba“, „komanditna druzba“, „druzba z omejeno odgovornostjo“, „druzba z neomejeno odgovornostjo“;
щ) дружества, създадени съгласно словашкото законодателство, известни като: „akciova spolocnos“, „spolocnost’ s rucenim obmedzenym“, „komanditna spolocnos“, „verejna obchodna spolocnos“, „druzstvo“;
ъ) дружества, които съгласно румънското право са познати като: „societati pe actiuni“, „societati in comandita pe actiuni“, „societati cu raspundere limitata“.

Приложение № 6 към чл. 200а, ал. 4, т. 1, буква „в“ и т. 4, буква „б“

(Ново – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Списък на данъците в държавите – членки на Европейския съюз, по чл. 200а, ал. 4, т. 1, буква „в“ и т. 4, буква „б“

- impot des sociеtеs/vennootschapsbelasting в Белгия,
- selskabsskat в Дания,
- Kоrperschaftsteuer в Германия,

- impuesto sobre sociedades в Испания,
- impot sur les sociеtеs във Франция,
- corporation tax в Ирландия,
- imposta sul reddito delle persone giuridiche в Италия,
- impot sur le revenu des collectivitеs в Люксембург,
- vennootschapsbelasting в Нидерландия,
- Kоrperschaftsteuer в Австрия,
- imposto sobre o rendimento da pessoas colectivas в Португалия,
- yhteisоjen tulovero/inkomstskatten fоr samfund във Финландия,
- statlig inkomstskatt в Швеция,
- corporation tax в Обединеното кралство,
- Dan z prijmu pravnickych osob в Чешката република,
- Tulumaks в Естония,

- Uznemumu ienakuma nodoklis в Латвия,
- Pelno mokestis в Литва,
- Tarsasagi adо в Унгария,
- Taxxa fuq l-incomе в Малта,
- Podatek dochodowy od osоb prawnych в Полша,
- Davek od dobicka pravnih oseb в Словения,
- Dan z prijmov pravnickych osob в Словакия,
- impozit pe profit, impozitul pe veniturile obtinute din Romania de nerezidenti в Румъния.

Релевантни актове от Европейското законодателство
ДИРЕКТИВА 2001/86/ЕO НА СЪВЕТА от 8 октомври 2001 година за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 2003/72/ЕО от 22 юли 2003 година за допълване на Устава на Европейското кооперативно дружество (ЕКД) относно участието на работниците и служителите
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2157/2001 НА СЪВЕТА от 8 октомври 2001 година относно Устава на Европейското дружество (SЕ)
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) 1435/2003 НА СЪВЕТА от 22 юли 2003 година относно устава на Европейското кооперативно дружество (SCЕ)
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 104/2000 НА СЪВЕТА от 17 декември 1999 година относно общата организация на пазарите на рибни продукти и аквакултури
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2204/2002 НА КОМИСИЯТА от 12 декември 2002 година, относно приложението на членове 87 и 88 от Договора за Европейската общност за държавната помощ за заетостта

Страница 1