ЗДДС

страница 1

Част осма.

СПЕЦИАЛЕН РЕД НА ОБЛАГАНЕ

Глава шестнадесета.

ТУРИСТИЧЕСКИ УСЛУГИ

Доставка на обща туристическа услуга

Чл. 136. (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги във връзка с пътуването на пътуващо лице, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, смята се, че се извършва една доставка на обща туристическа услуга.
(2) Стоките и услугите по ал. 1, от които пътуващото лице се възползва пряко, са тези, които туроператорът е получил от други данъчно задължени лица и е предоставил на пътуващото лице без изменение.
(3) Разпоредбите на тази глава не се прилагат по отношение на:
1. доставките на туристически агенти, когато те действат от името и за сметка на друго лице;
2. доставка от туроператор към туроператор.

Място на изпълнение на обща туристическа услуга

Чл. 137. (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Място на изпълнение на доставка на обща туристическа услуга е мястото, където туроператорът е установил своята икономическа дейност или има постоянен обект, от който извършва изпълнението.

Дата на възникване на данъчното събитие и изискуемост на данъка

Чл. 138. (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Дата на възникване на данъчното събитие за доставката на обща туристическа услуга е датата, на която пътуващото лице се възползва за първи път от доставката.
(2) Данъкът за доставката на общата туристическа услуга става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 1.

Данъчна основа на обща туристическа услуга

Чл. 139. (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Данъчната основа на доставката на обща туристическа услуга е маржът, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:
1. общата сума, която туроператорът е получил или ще получи от пътуващото лице или от третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи, като комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;
2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от туроператора от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които пътуващото лице се възползва пряко, включително данъка по този закон.
(2) Данъчната основа по ал. 1 не може да бъде отрицателна величина.

Нулева ставка при доставка на обща туристическа услуга

Чл. 140. (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Доставката на обща туристическа услуга е облагаема с нулева ставка, ако доставките на стоките и услугите, от които пътуващото лице се възползва пряко, са с място на изпълнение на територията на трети страни и територии.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Когато само част от доставките на стоките и услугите по ал. 1, от които пътуващото лице се възползва пряко, са с място на изпълнение на територията на трети страни и територии, облагаема с нулева ставка е само съответстващата им част от доставката на общата туристическа услуга.

Данъчен кредит на туроператора (Загл. изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 141. (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Туроператорът няма право на приспадане на данъчен кредит за доставките на стоки и услуги, получени от други данъчно задължени лица, от които пътуващото лице се възползва пряко.

Начисляване на данъка и документиране на доставката на обща туристическа услуга

Чл. 142. (1) Данъкът за доставката на обща туристическа услуга се начислява с издаване на протокол.
(2) Документирането и отчитането на доставката на обща туристическа услуга се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Глава седемнадесета.

СПЕЦИАЛЕН РЕД НА ОБЛАГАНЕ НА МАРЖА НА ЦЕНАТА

Доставка на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антики

Чл. 143. (1) (Доп. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Разпоредбите на тази глава се прилагат за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от:
1. данъчно незадължено лице;
2. друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания;
3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;
4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.
(3) Дилърите имат право да прилагат разпоредбите на тази глава и по отношение доставката на:
1. произведения на изкуството, предмети за колекции или антикварни предмети, които са внесли;
2. произведения на изкуството, доставени им от техните автори или от наследниците им.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Правото на избор по ал. 3 се упражнява чрез подаване на уведомление пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
(5) Дилърите, упражнили право на избор по ал. 4, прилагат специалния ред на облагане на маржа за доставка по ал. 3 от първия ден на месеца, следващ месеца на подаване на уведомлението, и за период не по-малък от 24 месеца, включително месеца, следващ месеца на подаването на уведомлението.
(6) След изтичане на срока по ал. 5 дилърът може да прекрати прилагането на специалния ред на облагане на маржа за доставки по ал. 3, като подаде уведомление до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Прилагането на специалния ред на облагане на маржа се прекратява от месеца, следващ месеца на подаване на уведомлението.
(7) Уведомленията по ал. 4 и 6 се подават по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

Място на изпълнение, данъчно събитие и изискуемост на данъка за доставките на стоки, за които се прилага специалният ред на облагане на маржа

Чл. 144. (1) Място на изпълнение на доставки по чл. 143 е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на дилъра, от който той извършва тези доставки.
(2) Данъчното събитие на доставките по чл. 143 възниква съгласно общите правила по този закон.
(3) Данъкът за доставки по чл. 143 става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие за доставката съгласно ал. 2.
(4) Данъкът се начислява с издаването на протокол по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

Данъчна основа

Чл. 145. (1) Данъчната основа на доставката на стока по тази глава е маржът на цената, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:
1. продажната цена, представляваща общата сума, която дилърът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;
2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от лицата по чл. 143, ал. 1 и 3 стоки, включително данъка по този закон, а когато стоката е внесена – данъчната основа при внос, включително данъка по този закон.
(2) Данъчната основа по ал. 1 не може да бъде отрицателна величина.

Доставка на стоки по специалния ред на облагане на маржа с нулева ставка

Чл. 146. Доставката на стока по специалния ред на облагане на маржа е облагаема с нулева ставка, когато за доставката са налице условията на чл. 28.

Данъчен кредит

Чл. 147. (1) Дилърът има право на данъчен кредит за придобитите или внесени от него други стоки и услуги, които използва само за извършване на доставки по тази глава.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
(3) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
(4) (Отм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
(5) Дилърът няма право на приспадане на данъчен кредит за получени или внесени от него стоки, за които прилага специалния ред на облагане на маржа.
(6) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Дилърът има право на данъчен кредит за внесените стоки втора употреба по общия ред на закона.
(7) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Дилърът има право на данъчен кредит за внесените произведения на изкуството, предмети за колекции или антикварни предмети, или произведения на изкуството, доставени му от техния автор или от наследниците му, по общите правила на закона, при условие че не е упражнил правото на избор по чл. 143, ал. 3.

Документиране на доставката на стоки по специалния ред на облагане на маржа

Чл. 148. Документирането и отчитането на доставката на стоки по специалния ред на облагане на маржа се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Облагаем оборот на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа

Чл. 149. Облагаемият оборот на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа е сборът от маржовете.

Начисляване на данък за наличните стоки при дерегистрацията на дилър

Чл. 150. (1) Дерегистрацията на дилъра се извършва съгласно общите условия на този закон за дерегистрация.
(2) При дерегистрацията дилърът дължи данък върху наличните стоки по тази глава. Размерът на данъка се определя на базата на средния марж, реализиран от дилъра за последните 12 месеца преди датата на дерегистрация.
(3) Редът и начинът за определяне на средния марж по ал. 2 се определят с правилника за прилагане на закона.
(4) При дерегистрацията дилърът дължи данък по чл. 111, с изключение на данъка за наличните стоки по ал. 2.

Право на избор

Чл. 151. (1) Дилърът може да прилага общия ред за облагане по закона на доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети.
(2) Правото по ал. 1 се упражнява от лицето за всяка отделна доставка, като в издадената фактура не се посочва, че се прилага специалният ред по тази глава.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъчната основа на доставката се определя по реда на чл. 26 и 27.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) В случаите по ал. 1 за стоките, за които е приложен чл. 143, ал. 3, правото на данъчен кредит възниква и се упражнява в данъчния период, през който данъкът за последващата доставка на стоките е станал изискуем.
(5) Документирането на доставките по ал. 2 се извършва по общия ред на закона.
(6) Когато дилърът прилага както специалния ред за облагане на маржа, така и общия ред за облагане на доставките, той е длъжен да води отделна отчетност за доставките, определена с правилника за прилагане на закона.

Глава осемнадесета.

ОБЛАГАНЕ НА ДОСТАВКИ НА УСЛУГИ, ИЗВЪРШВАНИ ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ ОТ ЛИЦА, НЕУСТАНОВЕНИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 94 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2011 Г.)

Специална регистрация

Чл. 152. (1) Право да се регистрира по тази глава има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:
1. осъществява доставки на услуги, извършвани по електронен път, получатели на които са данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в държава членка;
2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) не е установено на територията на Европейския съюз;
3. не е длъжно да се регистрира за целите на ДДС на друго основание на територията на страната или на територията на друга държава членка.
(2) Правото по ал. 1 се упражнява, като лицето подава по електронен път заявление за регистрация до териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София.
(3) Със заявлението по ал. 1 лицето предоставя следната информация:
1. име, пощенски адрес, електронни адреси, в т.ч. страници в интернет;
2. национален данъчен номер, ако има такъв;
3. декларация, че не е регистрирано по ДДС в друга държава членка.
(4) Лицето уведомява териториалната дирекция по ал. 2 по електронен път за всички настъпили промени в подадената информация по ал. 3.
(5) Териториалната дирекция по ал. 2 в 7-дневен срок от получаване на заявлението уведомява по електронен път лицето за извършената регистрация по реда на тази глава, за идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 и за датата на регистрацията.
(6) За дата на регистрация се смята първият ден от месеца, следващ месеца на уведомяването по ал. 5.

Прекратяване на специалната регистрация

Чл. 153. (1) Регистрацията по чл. 152 се прекратява по инициатива на лицето, когато:
1. прекрати дейността си по тази глава;
2. престане да отговаря на условията по чл. 152, ал. 1.
(2) За прекратяване на регистрацията по ал. 1 лицето подава заявление за прекратяване на регистрацията по електронен път до териториалната дирекция по чл. 152, ал. 2.
(3) Регистрацията по чл. 152 може да се прекрати по инициатива на приходната администрация, когато:
1. установи, че дейността на лицето е преустановена, или
2. лицето не отговаря на условията по чл. 152, ал. 1, или
3. лицето системно не спазва разпоредбите на тази глава.
(4) В случаите по ал. 3 териториалната дирекция по чл. 152, ал. 2 уведомява лицето, че регистрацията е прекратена, като посочва и датата на прекратяване на регистрацията.
(5) В случаите по ал. 1 регистрацията се прекратява на датата на подаване на заявлението по ал. 2.
(6) В случаите по ал. 3 регистрацията се прекратява на датата на уведомяването по ал. 4.

Място на изпълнение на доставките на услуги, извършвани по електронен път

Чл. 154. Мястото на изпълнение на доставки на услуги, извършвани по електронен път от регистрирано лице по чл. 152, е държавата членка, в която е установен получателят по чл. 152, ал. 1, т. 1.

Данъчна основа, дата на възникване на данъчното събитие и изискуемост на данъка

Чл. 155. Данъчната основа, датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка при доставки на услуги по тази глава се определят по общите правила на този закон.

Данъчна ставка

Чл. 156. Данъчната ставка на доставките на услуги, извършвани по електронен път по тази глава, е приложимата ставка в държавата членка, в която е установен получателят по чл. 152, ал. 1, т. 1.

Данъчен период, деклариране и внасяне на данъка

Чл. 157. (1) Данъчният период за регистрираните по тази глава лица е тримесечен и съвпада с календарното тримесечие.
(2) Регистрирано по тази глава лице подава декларация по образец, определен в правилника за прилагане на закона, за всеки данъчен период в срок 20 дни след края на периода, независимо дали през същия период са осъществени доставки на услуги, извършвани по електронен път. Декларацията се подава до териториалната дирекция по чл. 152, ал. 2 по електронен път.
(3) В декларацията се посочват идентификационният номер на регистрираното лице, общата стойност, без данъка върху добавената стойност, на доставките за всяка отделна държава членка, общият размер на данъка за всяка държава членка, приложимата данъчна ставка в съответната държава членка и общата стойност на дължимия данък за всички държави членки за данъчния период.
(4) Стойностите по ал. 3 се посочват в евро и в български левове, като за преизчислението се прилага чл. 26, ал. 6.
(5) Изискуемият за данъчния период данък се внася по сметка на териториалната данъчна дирекция по чл. 152, ал. 2 в срока за подаване на декларацията по ал. 2.

Данъчен кредит и възстановяване на данъка

Чл. 158. (1) Регистрираните по тази глава лица нямат право на данъчен кредит за получените доставки на стоки и услуги на територията на страната и от внос.
(2) Регистрираните по тази глава лица имат право да си възстановят платения данък на територията на страната по реда на чл. 81, ал. 1, т. 2.

Документация и предоставяне на информация

Чл. 159. (1) Регистрираното по тази глава лице е длъжно да води електронен регистър по чл. 120, ал. 3 за извършените доставки на услуги по тази глава по начин, който дава възможност на данъчната администрация на държавите членки, в които са установени получателите, да определят дали информацията в декларацията по чл. 157, ал. 2 е пълна и точна.
(2) При поискване информацията от електронния регистър трябва да бъде предоставена по електронен път на българската приходна администрация или на компетентните власти на държавите членки, в които са установени получателите.
(3) Информацията в електронния регистър се съхранява за срок не по-малък от 10 години, считано от края на годината, през която е осъществена съответната доставка.

Глава деветнадесета.

ИНВЕСТИЦИОННО ЗЛАТО

Доставки на инвестиционно злато

Чл. 160. (1) Освободени са доставките, свързани с инвестиционно злато, които за целите на този закон са:
1. доставки на инвестиционно злато, включително: на инвестиционно злато, представено от сертификати за разпределено или неразпределено злато; злато, което се търгува по сметки; заеми на злато и суапове, с право на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато; доставки, засягащи инвестиционно злато с фючърсни и форуърдни договори, водещи до прехвърляне правото на собственост или иск по отношение на инвестиционно злато;
2. услуги на агенти, които действат от името и за сметка на друг, във връзка със доставки на инвестиционно злато.
(2) Данъчно задължени лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, както и данъчно задължени лица, които обикновено доставят злато за промишлени цели, могат да изберат доставките по ал. 1, т. 1 да бъдат облагаеми. Данъчно задължените лица, които извършват посреднически услуги по доставки на инвестиционно злато, могат да изберат доставките по ал. 1, т. 2 да бъдат облагаеми, когато доставката, във връзка с която е оказана посредническата услуга, е облагаема.
(3) Правото по ал. 2 може да се упражни, когато са налице едновременно следните условия:
1. получател по доставките е регистрирано по този закон лице;
2. в издадената за доставката фактура е посочено, че данъкът ще бъде начислен от получателя.

Начисляване на данъка от получателя

Чл. 161. (1) Начисляването на данъка се извършва от получателя – регистрирано по този закон лице, при:
1. доставки на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече;
2. доставки, свързани с инвестиционно злато, за които е упражнено правото по чл. 160, и във фактурата, издадена от доставчика, е посочено, че данъкът ще бъде начислен от получателя.
(2) Данъкът се начислява с издаване на протокол.

Право на данъчен кредит

Чл. 162. (1) Независимо че последващата доставка, свързана с инвестиционно злато, е освободена, регистрираните лица имат право на данъчен кредит за:
1. начисления от тях данък по реда на чл. 161;
2. (доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) получената доставка, вътреобщностното придобиване или вноса на злато, различно от инвестиционно злато, което после е преработено от лицето или за негова сметка в инвестиционно злато;
3. получените услуги, водещи до промяна на формата, теглото или чистотата на златото, включително на инвестиционно злато.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Независимо че последващата доставка, свързана с инвестиционно злато, е освободена, регистрираните лица, които произвеждат инвестиционно злато или преработват злато в инвестиционно злато, имат право на приспадане на данъчен кредит за доставките, вътреобщностното придобиване или вноса на територията на страната на стоки или услуги, свързани с производството или преработката на това злато.

Документиране

Чл. 163. (1) Доставките, свързани с инвестиционно злато, както и доставките на златни материали или полуготови продукти с чистота 325 хилядни или повече се документират с издаване на фактура, която освен реквизитите по чл. 114 трябва да съдържа и:
1. описание на златото, достатъчно за идентификацията му, най-малко като: форма, тегло, чистота и други;
2. дата и адрес на физическата доставка на златото;
3. име, адрес и единен граждански номер и/или вид, номер, издател на официален документ за самоличност на лицата, съставители на документа.
(2) Фактурите по ал. 1 се съхраняват за срок 10 години, считано от края на годината, през която е извършена съответната доставка.

Глава деветнадесета.
“а“

ДОСТАВКА НА СТОКИ И УСЛУГИ ПО ПРИЛОЖЕНИЕ № 2 С МЯСТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА, ПО КОИТО ДАНЪКЪТ Е ИЗИСКУЕМ ОТ ПОЛУЧАТЕЛЯ

(НОВА – ДВ, БР. 108 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

Данъчно събитие и изискуемост на данъка

Чл. 163а. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Данъчното събитие на доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2, възниква съгласно общите правила по този закон.
(2) Данъкът за доставките по ал. 1 е изискуем от получателя – регистрирано по този закон лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Данъкът за доставките по ал. 1 става изискуем по реда на чл. 25, ал. 6 и 7.

Начисляване на данъка от получателя

Чл. 163б. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Начисляването на данъка се извършва от получателя с издаване на:
1. протокол по чл. 117, ал. 2 в срока по чл. 117, ал. 3 – когато доставчикът е данъчно задължено лице.
2. общ протокол за всички доставки, за които данъкът е станал изискуем през съответния данъчен период – когато доставчици са физически лица, които не са данъчно задължени; протоколът се издава на последния ден на съответния данъчен период.
(2) Протоколът по ал. 1, т. 2 задължително съдържа:
1. номер и дата;
2. наименование и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на лицето, което го издава;
3. данъчен период;
4. описание на стоките и услугите;
5. обща сума на покупните цени на стоките и услугите по т. 4 за данъчния период;
6. начислен данък за периода.

Документиране на доставките

Чл. 163в. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато доставчикът е данъчно задължено лице, доставките на стоки и услуги, посочени в приложение № 2, се документират с издаване на фактура, в която като основание за неначисляване на данък се посочва „чл. 163а, ал. 2″.

Глава двадесета.


ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ

Специален ред за начисляване на данък при внос

Чл. 164. (1) Независимо от чл. 56, данъкът при внос на стоки може да се начисли от регистрираното по този закон лице, ако то има разрешение, издадено по реда на чл. 166, и внася стоки (с изключение на акцизни) по списък, одобрен от министъра на финансите.
(2) Вносителят упражнява правото си по ал. 1, като:
1. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) декларира в подадения митнически документ за внос, че ще ползва този режим;
2. декларира, че към момента на осъществяване на вноса е регистрирано по този закон лице и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите.
(3) Когато вносителят е упражнил правото си по ал. 1, митническите органи допускат вдигането на стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.
(4) Вносителят начислява данъка по ал. 1 по реда на чл. 57, ал. 3.
(5) За начисления данък по ал. 4 вносителят има право на данъчен кредит при условията на чл. 69 и 73.

Съкратен 30-дневен срок за възстановяване на данък

Чл. 165. Регистрирано по този закон лице има право да възстанови данъка по чл. 88, ал. 3 в 30-дневен срок от подаването на справка-декларацията, когато са налице условията по чл. 92, ал. 4.

Издаване на разрешение

Чл. 166. (1) Разрешение да прилага специалния ред за начисляване на данъка при внос или за възстановяване на данъка в 30-дневен срок се издава на лице, което отговаря едновременно на следните условия:
1. реализира инвестиционен проект, одобрен от министъра на финансите;
2. регистрирано е по този закон;
3. няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите;
4. (изм. – ДВ, бр. 86 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) налице са условията за предоставяне на минимална помощ съгласно Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ.
(2) Инвестиционният проект се одобрява от министъра на финансите, когато са налице едновременно следните обстоятелства:
1. срокът на изпълнение на проекта е до две години;
2. размерът на инвестициите е над 10 млн. лв. за период, не по-дълъг от две години;
3. създават се повече от 50 нови работни места;
4. лицето има възможности за финансиране на проекта, както и за изграждане и поддържане на обекти, осигуряващи изпълнението му, като:
а) договори за кредити и търговски заеми;
б) договори за финансов лизинг;
в) банкови и други гаранции;
г) писма за поемане на задължение за финансиране на проекта от собствениците на капитала;
д) собствени средства;
е) прогнозните входящи парични потоци са достоверни, съответстват на пазарните условия и са достатъчни за покриването на инвестиционните и текущите разходи по проекта.
(3) Разрешението се издава за срок до две години въз основа на писмено искане, към което се прилагат следните документи:
1. проекти, разработки и планове за изграждане и поддържане на обекти и бизнес план за икономическа стабилност и рентабилност на инвестиционния проект;
2. анализ на финансовото състояние, потвърден от регистриран одитор или специализирано одиторско предприятие по смисъла на Закона за независимия финансов одит, в случай че лицето осъществява дейност повече от една година; към анализа се прилагат и пълните годишни финансови отчети за анализираните периоди;
3. документи, удостоверяващи възможностите за финансиране на проекта по ал. 2, т. 4;
4. списък на стоките, които лицето ще внася в изпълнение на инвестиционния проект; списъкът на внасяните стоки задължително съдържа информация за количеството, стойността, кода по Комбинираната номенклатура на Република България и номера на договора за доставка на стоките;
5. удостоверения за обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3;
6. (изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) декларация от лицето за размера на получените минимални помощи, независимо от тяхната форма и източник, за последните три данъчни години, включително текущата; получените минимални помощи за периода не трябва да надхвърлят левовата равностойност на 200 000 евро, определени по официалния валутен курс на лева към еврото към датата на разрешението; за предприятията, осъществяващи дейност в отрасъл шосеен транспорт, общият размер на минималната помощ е левовата равностойност на 100 000 евро към датата на разрешението; тези прагове се прилагат, независимо от това дали помощта се финансира изцяло или частично с ресурси на Европейската общност.
(4) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) За определяне на максимално допустимия интензитет на помощта, въведен с Карта на националната регионална държавна помощ (ОВ, бр. С 73 от 30 март 2007 г.), минималната помощ по ал. 3, т. 6 се натрупва с друга държавна помощ, получена за същия инвестиционен проект, която е одобрена с решение на Европейската комисия или за която е приложен чл. 9 от Закона за държавните помощи.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2006 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Министърът на финансите издава разрешение в едномесечен срок от постъпване на искането, ако са налице изискванията на ал. 1 и 2. Когато съгласно Закона за държавните помощи и правилника за прилагането му се изисква уведомяване на Европейската комисия, разрешението се издава в едномесечен срок от датата на решението на Европейската комисия, с което се разрешава предоставянето на помощта.
(6) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Разрешение по ал. 5 не се издава, когато с получаването на минимална помощ по реда на този член се надхвърля максимално допустимият интензитет на помощта, определен с Карта на националната регионална държавна помощ.
(7) (Нова – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В разрешението по ал. 5 задължително се посочва размерът на минималната помощ за одобрения инвестиционен проект.
(8) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Издаването или отказът за издаване на разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите.
(9) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В срок 6 месеца след издаване на разрешението по ал. 5 се допуска издаването на ново разрешение за стоки, които ще бъдат допълнително внесени или придобити в изпълнение на одобрения вече инвестиционен проект. Корекции в издадено разрешение не се допускат.
(10) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Отказът за издаване на разрешение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Отнемане на разрешението

Чл. 167. (1) Издаденото разрешение се отнема в следните случаи:
1. когато лицето престане да отговаря на условията по чл. 166, ал. 1;
2. при изтичането на срока по чл. 166, ал. 3.
(2) Когато съответният компетентен орган установи, че не са налице условията по чл. 166, уведомява незабавно за това министъра на финансите.
(3) Разрешението се отнема със заповед на министъра на финансите, която може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(4) Министърът на финансите предоставя на митническата администрация информация за издадените и отменените разрешения, както и списъците по чл. 166, ал. 3, т. 4.

Глава двадесет и първа.


СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА НОВИТЕ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

Специални разпоредби за вътреобщностна доставка и вътреобщностно придобиване на ново превозно средство

Чл. 168. (1) (Доп. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Всяко нерегистрирано по този закон лице и всяко регистрирано по чл. 97а, ал. 1 и 2 и чл. 99 лице, което извърши вътреобщностно придобиване на ново превозно средство по чл. 13, ал. 2 или извърши инцидентна вътреобщностна доставка на ново превозно средство по чл. 7, ал. 2, е длъжно да декларира вътреобщностното придобиване или извършената инцидентна доставка в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който данъкът за придобиването или доставката е станал изискуем по чл. 63 или 51.
(2) Декларирането се извършва с подаването на декларация в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където лицето е регистрирано или подлежи на регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) Декларацията по ал. 2 се подава по образец, определен с правилника за прилагане на закона.
(4) Данъкът, дължим за вътреобщностното придобиване, се внася по реда и в сроковете на чл. 91.
(5) В случаите на извършване на вътреобщностна доставка по ал. 1 за лицето възниква право на възстановяване на платения данък за придобитото превозно средство, ако са налице следните условия:
1. лицето:
а) притежава фактура, отговаряща на изискванията на чл. 114 – когато превозното средство е закупено на територията на страната, или
б) (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) притежава митнически документ за внос – в случаите на внос, или
в) лицето е подало декларация по ал. 2 за вътреобщностното придобиване – в случаите на вътреобщностно придобиване по ал. 1;
2. данъкът за вътреобщностното придобиване или вноса е внесен в републиканския бюджет по реда и в сроковете на чл. 90 и 91.
(6) Правото на възстановяване на данъка по ал. 5 се упражнява, като размерът на данъка за възстановяване се посочва в декларацията по ал. 2.
(7) Размерът на данъка, който подлежи на възстановяване по ал. 5, не може да бъде по-голям от размера на данъка, който би бил изискуем от лицето, ако доставката не беше облагаема с нулева ставка.
(8) При извършване на инцидентна доставка по ал. 1 от физическо лице, което не е едноличен търговец, лицето издава документ, който съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 3 – 15.

Част девета.

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Глава двадесет и втора.

ИНФОРМАЦИЯ

Публична информация

Чл. 169. (1) Публична е информацията за регистрацията по този закон, която включва:
1. наименование, идентификационен номер по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 и адрес за кореспонденция на лицето;
2. дата на регистрация и прекратяване на регистрацията;
3. дата на публикуване на обстоятелствата по т. 1 и 2.
(2) Информацията по ал. 1 е достъпна и се публикува в интернет страницата на приходната администрация.
(3) Информацията по ал. 1 може да се предоставя от приходната администрация и при писмено искане от лице.
(4) Обстоятелствата по ал. 1 се смятат за известни на трети добросъвестни лица от датата на публикуване на информацията по ал. 1, т. 3.

Обмен на информация с митническата администрация

Чл. 170. (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Митническата администрация предоставя на приходната администрация информация по електронен път за приетите митнически документи за внос и получените плащания на данъка при внос в срок до 14 дни от изтичането на всеки календарен месец.
(2) Информацията се подава при условия и по ред, определени със заповед на министъра на финансите.

Обмен на информация с данъчните администрации на други държави членки

Чл. 171. (1) Приходната администрация може свободно да обменя информация, свързана с облагането с данък върху добавената стойност, с данъчните администрации на други държави членки, при условие че тази информация ще се използва само за определянето на данъчни задължения на лица и/или в хода на обжалване размера на тези данъчни задължения.
(2) Информацията, получена по реда на ал. 1 от други държави членки, може да се използва като доказателство за определяне на задълженията по този закон, както и при административни и съдебни процедури.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и в случаите, когато информацията се обменя по електронен път.

Глава двадесет и трета.


ПРИЛАГАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДАНЪК НА ЛИЦА, НЕУСТАНОВЕНИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТРАНАТА

Освободен внос по силата на международни договори и внос на стоки от въоръжени сили на чужди държави

Чл. 172. (1) Освободен от данък е вносът на стоки, за които в закон или международен договор, ратифициран и обнародван по съответния ред, е предвидено освобождаване на вноса от данъци, налози или други вземания (плащания, облагания) с ефект, еквивалентен на косвен данък, включително когато тези договори са финансирани със средства от републиканския или общинските бюджети или със заеми, по които гарант е държавата.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Освободен от данък е вносът на стоки, които се внасят от командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор или от въоръжените сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал, или за снабдяване на техните офицерски или войнишки столове, когато силите участват в общите отбранителни дейности на Северноатлантическия договор на територията на страната.
(3) Редът за прилагането на ал. 1 и 2 се определя с правилника за прилагане на закона.

Освободени доставки по силата на международни договори и доставки, по които получатели са въоръжените сили на чужди държави или институции на Европейския съюз

Чл. 173. (1) За доставки, които са освободени от данък върху добавената стойност по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по съответния ред, се прилага нулева ставка на данъка, включително за частта от доставката, която е финансирана със средства от републиканския или общинските бюджети или със заеми, по които гарант е държавата.
(2) За прилагането на нулевата ставка доставчикът е длъжен писмено да поиска становище от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за основанието за освобождаването. Към искането се прилагат документите, доказващи основанието за прилагане на освобождаването, определени с правилника за прилагане на закона.
(3) Ограниченията на правото на данъчен кредит по чл. 70 не се прилагат по отношение на стоките или услугите, които се използват единствено за извършването на доставки по ал. 1.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Облагаеми с нулева ставка са доставките на стоки и услуги, по които получатели са лицата по чл. 172, ал. 2. За прилагането на нулевата ставка доставчикът е длъжен да разполага с документи, определени с правилника за прилагане на закона.
(5) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Облагаеми с нулева ставка са доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната на стойност над 400 лв., по които получатели са институциите на Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или органите на Европейския съюз, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата и при условие, че това не води до нарушаване на конкуренцията. За прилагането на нулевата ставка доставчикът е длъжен да разполага с писмени документи, удостоверяващи договорните отношения със съответните институции на Европейския съюз.
(6) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За облагаемите доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната се прилага нулева ставка на данъка, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. получатели са:
а) командвания/щабове на Организацията на Северноатлантическия договор;
б) въоръжени сили на други държави, които са страни по Северноатлантическия договор;
в) дипломатически и консулски представителства, както и членовете на техния персонал;
г) международни организации, признати от държавните органи на държавата членка – домакин, или на членове на такива организации при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища;
2. Република България не е държава домакин на лицата по т. 1.
(7) (Нова – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Документите, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата по ал. 6, се определят с правилника за прилагане на закона.

Възстановяване на данък на дипломатически представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал

Чл. 174. (1) Възстановява се начисленият данък по доставки, по които получатели са:
1. дипломатически представителства;
2. консулства;
3. представителства на международни организации;
4. членовете на персонала на получателите по т. 1, 2 и 3.
(2) Редът и необходимите документи за възстановяване на данъка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на външните работи и министъра на финансите.

Удостоверяване статута на лице, освободено от задължение за заплащане на данък, за което Република България е държава домакин

Чл. 174а. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Статутът на лице – освободено от задължение за заплащане на данък, посочено в чл. 173, ал. 4 и 5 и чл. 174, за което Република България е държава домакин, се удостоверява чрез издаване на удостоверение от Националната агенция за приходите.
(2) Редът за издаване на удостоверението и неговият образец се определят с правилника за прилагане на закона.

Глава двадесет и четвърта.


ПРАВОМОЩИЯ НА МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ

Правомощия на министъра на финансите

Чл. 175. (1) Министърът на финансите издава правилник за прилагането на този закон.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Министърът на финансите издава наредбите по чл. 81, ал. 2, чл. 118, ал. 4 и чл. 174, ал. 2.
(3) Министърът на финансите определя при необходимост със заповед:
1. специален ред за документиране и отчитане на някои видове доставки, при които прилагането на общия ред създава практически затруднения;
2. информацията, събирана по този закон, която е публична;
3. информацията, събрана по този закон, която може да бъде предоставяна на данъчните администрации на други държави;
4. списъка на монетите, които представляват инвестиционно злато;
5. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) реда, начина и формата за обмен на информация с лицата, неустановени на територията на Европейския съюз, за целите на облагането с данък на доставките на услуги по електронен път.
(4) Заповедите по ал. 3 се обнародват в „Държавен вестник“.

Глава двадесет и пета.

ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНИТЕ ПО ПРИХОДИТЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ДАНЪЧНИ ИЗМАМИ

Отказ или прекратяване на регистрация във връзка с данъчни нарушения

Чл. 176. Компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което:
1. не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
2. промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред;
3. системно не изпълнява задълженията си по този закон;
4. (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения;
5. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) не посочи електронен адрес за кореспонденция за период, по-дълъг от три месеца от възникване на задължението за уведомяване.

Регистрация при обезпечение

Чл. 176а. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Компетентният орган по приходите може да откаже регистрация на лице, което не е предоставило в указания срок обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година и за което са налице данни, че един или няколко от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите му:
1. са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5000 лв., или
2. имат неуредени задължения за данък върху добавената стойност в размер над 5000 лв. в качеството си на физически лица, или
3. са лица, срещу които е образувано наказателно производство или са осъждани за престъпления против данъчната система.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Алинея 1 не се прилага за лицата, подлежащи на регистрация по реда на чл. 97а и чл. 99, ал. 1.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Компетентният орган по приходите може да прекрати регистрацията на лице, регистрирано по реда на чл. 132, което не е предоставило в указания срок обезпечението за срок една година, когато преобразуването, отчуждаването или апортът се извършва от лице с неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5000 лв.

Изискване и размер на обезпечението

Чл. 176б. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) (1) Компетентният орган по приходите изисква представянето на обезпечението с писмено искане, в което задължително посочва:
1. основанието за изискване на обезпечение;
2. размера на обезпечението;
3. срока, в който лицето следва да предостави доказателства за направеното обезпечение, който не може да бъде по-кратък от 7 дни.
(2) Размерът на обезпечението е равен на сумата на неуредените задължения, по повод на които се изисква обезпечението. В случаите по чл. 176а, ал. 1, т. 3 размерът на обезпечението е 250 хил. лв., когато към датата на изискването на обезпечението не е установен размерът на задълженията.
(3) Обезпечението може да бъде освободено или намалено и преди изтичането на едногодишния срок, ако след регистрацията на лицето отпаднат, съответно се променят основанията, въз основа на които е определен размерът на изисканото обезпечение.
(4) Органът по приходите, установил наличието на основание за освобождаване или намаляване на обезпечението по ал. 3, е длъжен да уведоми банката, че обезпечението може да бъде освободено, съответно намалено, до определен размер.

Отговорност на лицата в случаи на злоупотреби

Чл. 177. (1) Регистрирано лице – получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък.
(2) Отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 – 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) За целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и
2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.
(4) Отговорността по ал. 1 не е обвързана с получаването на конкретна облага от невнасянето на дължимия данък.
(5) При условията на ал. 2 и 3 отговорност носи и предходен доставчик на лицето, което дължи невнесения данък.
(6) В случаите по ал. 1 и 2 отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките.
(7) Алинея 6 се прилага съответно и по отношение на предходните доставчици.

Глава двадесет и шеста.

ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 178. Данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.

Чл. 179. (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Регистрирано по този закон лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, декларацията по чл. 157, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

Чл. 180. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.
(2) Алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от данъка, но не по-малко от 250 лв.
(4) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 размерът на глобата или имуществената санкция е двукратният размер на неначисления данък, но не по-малко от 5000 лв.

Чл. 180а. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 50 лв.
(2) Алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък поради това, че не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
(3) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер до 2 на сто от данъка, но не по-малко от 25 лв.
(4) В случаите по ал. 1, когато лицето е уведомило органите по приходите по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 в срок до два месеца от края на месеца, в който е следвало да начисли данъка, глобата или имуществената санкция е в размер от 100 до 300 лв.
(5) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 размерът на глобата или имуществената санкция е 20 на сто от неначисления данък, но не по-малко от 500 лв., а в случаите по ал. 4 – от 200 до 600 лв.

Чл. 181. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Регистрирано лице, което не подаде информация от отчетните регистри или подаде информация на магнитен или оптичен носител, различна от посочената в отчетните регистри, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е от 1000 до 20 000 лв.

Чл. 182. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е издало или отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв.

Чл. 183. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Лице, което не е регистрирано по този закон и издаде данъчен документ, в който посочи данък, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 1000 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е двукратният размер на неначисления данък, но не по-малко от 5000 лв.

Чл. 184. (1) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Лице, което не подаде декларацията по чл. 168, ал. 2 или не я подаде в срок, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 10 000 лв.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) При повторно нарушение глобата, съответно санкцията по ал. 1 е в размер от 5000 до 20 000 лв.

Чл. 185. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лице, което не издаде фискална касова бележка (фискален бон), се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
(2) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Лице, което наруши реда и начина за одобряване на типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане, или съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства, или сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява изискванията за дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде фискална касова бележка (фискален бон) и е приело плащане, без да издаде такава бележка, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 200 до 1000 лв., а на имуществената санкция – от 1000 до 4000 лв.
(5) (Нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При повторно нарушение по ал. 2 размерът на глобата е от 600 до 2000 лв., а на имуществената санкция – от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се прилагат санкциите по ал. 4.
(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Който не изпълни задължението си да съхрани фискалната касова бележка (фискалния бон) до напускането на обекта, се наказва с глоба в размер 5 лв., която се събира на място с квитанция.

Чл. 186. (1) Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което:
1. не спази реда или начина за:
а) издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба;
б) въвеждане в експлоатация или регистрация на фискалните устройства;
в) ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително;
г) (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) подаване на данни по дистанционна връзка с Националната агенция за приходите;
д) (нова – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства;
2. използва преправено или изменено фискално устройство.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 преправеното или измененото фискално устройство се отнема от органа по приходите в полза на държавата и се унищожава. Разноските са за сметка на лицето.
(3) Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
(4) Обжалването на заповедта по ал. 3 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 187. (1) При прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
(2) Когато отстраняването е свързано със значителни затруднения за органите по приходите и/или със значителни разходи за лицето, постановилият запечатването орган може да разпореди стоките в обекта или обектите да бъдат оставени на отговорно пазене от лицето. Разпореждането не се отнася за стоките – предмет на нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 2.
(3) В случаите по ал. 1, когато стоките не са отстранени от лицето в указания срок, органът по приходите ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба, което е за сметка на лицето.
(4) (Доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.

Чл. 188. Принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 189. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лице – платец на данъка по чл. 91, ал. 1 и 2, което не внесе в срок изискуемия данък, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата или имуществената санкция е в размер на невнесения данък, но не по-малко от 4000 лв.

Чл. 190. (1) Орган по приходите, който в предвидения срок не възстанови данък, когато условията по този закон за възстановяването му са налице, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 4000 лв.

Чл. 191. (1) Митнически орган, който, като е задължен, не начисли данък по този закон или начисли данък в по-малък размер, или освободи стоки от митнически контрол без заплащане на дължимия данък, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 4000 лв.

Чл. 192. При установяване на нарушения по чл. 185, извършени от производители, вносители или лица, извършващи сервизно обслужване на фискални устройства, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощено от него лице:
1. издава задължителни предписания във връзка с правомощията си;
2. отменя одобряването на типа на фискални устройства или одобряването на интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;
3. прекратява регистрацията на лицето, извършващо сервизно обслужване – при системни нарушения на чл. 185.

Чл. 193. (1) Установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

страница 1