Анализ на себестойността

Сега у нас се изчислява т.н. съкратена себестойност, включваща само основните производствени разходи. Поради това основен източник на информация за анализиране на себестойността са данните, отразени в сметка Разходи за основна дейност и в аналитичните сметки, водени към нея. По-точно онези от тях, които се отнасят за произведената продукция и са включени в калкулацията за определяне на нейната себестойност. Това са данните, отразени в кредита на тази сметка.
Съпоставянето на предвидените и фактическите разходи се прави чрез привеждането на разходите към еднакъв обем продукция или като се ползват данните, отнасящи се за определена калкулационна единица. Тогава се установява в кои видове разходи са направени превишения и на какво те се дължат. Така, превишаването на разходите за материали може да се дължи на: употреба на по-скъпи материали, влошаване коефициента на използването им, неоползотворяване на отпадъците, допускане на по-голям обем брак в производството и пр. Преразходът на работна заплата на: увеличение на работните заплати, регистрирани престои в работата, полагане на извънреден труд, допускане на несъответствие между разряда на работата и разряда на работниците, които я извършват и пр. Преразходът на амортизация: на престои на материалните дълготрайни активи, незадоволителното им използване по време и мощност, водещо до произвеждане на по-малък обем продукция и пр. Като се установят причините за допуснатите преразходи, лесно могат да се определят мерките, които следва да се предприемат, за да се осигури по-резултатно функциониране на предприятието в тази област. Върху себестойността на продукцията влияят реално не само основните производствени разходи, но и другите разходи, правени в предприятието, които нямат такъв характер. Те са главно разходите за организацията и управлението на предприятието и разходите по продажбите. Ето защо, когато се прави анализ на себестойността от гледище на влиянието Ѝ върху печалбата на предприятието, следва да се вземат под внимание и тези разходи. Като условно постоянни, тези разходи водят до намаление на себестойността, когато се увеличава обемът на произвежданата продукция над определен размер, възприет за т.н. критична точка. Тогава частта от тези разходи, която се пада на единица продукция намалява и формира съответното намаление на себестойността. Обратно – ако обемът на произвежданата продукция спадне под този размер, относителното им тегло в единица продукция расте и те увеличават величината на себестойността в съответен размер. От казаното следва, че за да се определи влиянието на тези разходи върху величината на себестойността на продукцията е необходимо да се знае: каква е сумата на тези разходи, коя е критичната точка, от която започва да действа тяхното влияние, какъв е обемът на произведената продукция. Информацията за условно постоянните разходи я има в дебита на сметките Разходи по организация и управление и Разходи по продажбите. За критична точка може да служи обемът на производството, постигнат през предходната година или този, който е заложен в разчетите за текущата година, разпределен на части в зависимост от периодите, за които се прави анализът – тримесечие, шестмесечие и т.н.

сподели

*