Анализ на ликвидността

При пазарната икономика е от голямо значение предприятието да бъде платежоспособно. Това означава да бъде в състояние да извършва на време своите плащания на разумна цена, без да поема излишни рискове и да се лишава от доходоносни активи. За постигне на тази цел, то трябва да бъде ликвидно, да разполага с достатъчно количество ликвидни активи. Такива са активите, които могат в кратко време да се обърнат в пари и да се използват за посрещане на предстоящи плащания. Задълженията за плащане имат различни срокове – едни следва да се уредят в следващите дни, други след месец, трети- след по-дълги периоди от време. Съобразно това и предприятието притежава активи с различна степен на ликвидност – едни, които са в пари и могат да се използват веднага за плащане; други – които могат да се обърнат в пари в непродължително време; трети – за които е необходимо по-дълго време и т.н. Важното е да има съответствие между сумата на предстоящите плащания и сумата на разполагаемите за тях ликвидни активи. Това съотношение се измерва и отразява чрез специален коефициент на ликвидност, който има за числител сумата на ликвидните активи, а за знаменател сумата на предстоящите плащания. Силната динамичност на икономическите процеси затруднява точните предвиждания за дълго време. Затова и платежоспособността се наблюдава и анализира обикновено в рамките на една година. Понеже плащанията са различни във времето, на практика се изчисляват и различни коефициенти на ликвидност. Той показва дали предприятието е платежоспособно в рамките на един по-дълъг период от време. Съобразно това, той се определя, като съотношение между сумата на краткотрайните активи и сумата на краткосрочните (текущите). В някои случаи материалните запаси не могат да се обърнат бързо в пари и да се използват за плащане. Това важи особено за предприятия с продължителен цикъл на производство. Затова при определяне възможностите на предприятието да плаща в един непродължителен период от време, от сумата на краткотрайните активи се изключва сумата на материалните запаси. Ако се наложи да се уреждат задължения в кратък срок, не могат да се използват и активите, които са въплътени в различни видове вземания, тъй като събирането им не може да стане в такъв кратък срок. Тогава се изчислява трети коефициент на ликвидност, наречен коефициент на незабавна ликвидност. Той се изчислява като от сумата на краткотрайните активи се приспадне не само сумата на материалните запаси, но и сумата на вземанията. При това положение по същество от краткотрайните активи остават да се ползват за плащане само тези, които имат характер на т.н. финансови средства. Има плащания, които трябва да се направят веднага. За тях могат да се използват само такива активи, които са овеществени в налични пари, намиращи се в касата на предприятието или по разплащателната и депозитната му сметка в банката. В този случай се изчислява четвърти коефициент на ликвидност наречен коефициент на абсолютна ликвидност. Той се определя, като съотношение между сумата на паричните средства и сумата на текущите задължения. При възприетата практика коефициентите на ликвидност да се изчисляват, като сумата на различните класи ликвидни активи се съпоставя със сумата на текущите плащания, е напълно логично величините на посочените коефициенти на ликвидност да бъдат различни. Най-висок ще бъде коефициентът на обща ликвидност, а най-нисък коефициентът па абсолютната ликвидност. Ако изчисленият коефициент на ликвидност спадне под минималните равнища, това е сигнал, че в скоро време предприятието може да стане неплатежоспособно. Затова следва да се вземат необходимите мерки. Те могат да бъдат най-различни: срочно събиране па вземанията; продажба на наличната продукция (ако трябва и чрез намаляване на цените); освобождаване от ненужни материали и други краткотрайни активи; отсрочване на някои плащания и пр. Информацията за ликвидността на предприятието ще бъде много по-прецизна и полезна, ако се изчислява на базата на точно установяване и отразяване на паричните потоци в предприятието, диференцирани по срокове: до 7 дни, до 1 месец, 2 месеца и т.н. Тогава очакваните парични постъпления за съответния период, прибавени към наличните парични средства в началото на анализирания период, трябва да съответстват на предстоящите разходи на парични средства. Така предприятието може да наблюдава и регулира оперативно своята дейност, за да не стигне до невъзможност за извършване на някои парични плащания, което е основна предпоставка за подържане на необходимата платежоспособност.

сподели

*