Анализ на краткотрайните и дълготрайните активи

Резултатите от дейността на предприятието зависят в много голяма степен от това, как се използват осигурените от него финансови средства – в какво и за колко време те се инвестират, в какво съотношение се намират величините на формираните от тях веществени групи. Това налага да се прави съответен финансов анализ на краткотрайните и дълготрайни активи на предприятието. По-конкретно да се установява и преценява:
- дали техните величини съответстват на реалните потребности на предприятието и следователно способстват за неговото нормално функциониране;
- как те се променят във времето т.е. каква е динамиката им, като белег на прогреса или застоя;
- каква е структурата им като фактор, влияещ непосредствено върху ефективността на предприятието.
Информацията за краткотрайните активи се съпоставя с разчетите на предприятието и се установява дали величината им съответства на потребностите за съответния период. Съпоставя се и с данните за предходната година, за да се добие (макар и косвено) представа как и доколко се развива дейността на предприятието. За дa функционира ефективно предприятието, с необходимо отделните елементи на краткотрайните активи да сe намират в установено съотношение помежду си, зависещо от характера на извършваната дейност. Това обуславя необходимостта да сe анализира структурата на тези активи и промените, които настъпват в нея в сравнение с предходните отчетни периоди. За целта установените процентни съотношения на отделните компоненти на краткотрайните активи се съпоставят с данните на предприятието от предшестващи периоди и с постиженията на други сродни предприятия. Така, ако относителното тегло на средствата, вложени в незавършено производство нараства, това свидетелства за удължаване и забавяне на неговия цикъл, което не с полезно за предприятието, защото води до излишно замразяване на средства. Или ако расте процентното отношение на продукцията на склад, това показва, че се нарушава ритмичността в реализацията й. Това води до финансово напрежение и намаляване на ефективността от дейността на предприятието. Същият отрицателен резултат се получава и когато се увеличава процентното отношение на вземанията. То е сигнал, че не се събират навреме вземанията от клиентите и другите институти и лица. По този начин се забавя обръщаемостта на средствата на предприятието и настъпват всички отрицателни последици, произтичащи от нея. Целта на извършването на анализът на дълготрайните активи е да се установи дали тяхната величина и структура гарантират високоефективно провеждане на стопанската дейност. Затова данните за тях се сравняват със стойностните им величини от предшествуващи отчетни периоди и с постиженията на други сродни предприятия, регистрирали високи успехи. Ако се забележат отрицателни отклонения се прави необходимото за тяхното своевременно отстраняване. Така например, ако относителното тегло на сградите е значително по-високо от това на другите, добре работещи предприятия от същия бранш, това означава, че предприятието работи с излишен сграден фонд. Ако процентното отношение на машините и съоръженията е по-ниско, това е свидетелство за недостатъчна техническа въоръженост на предприятието и т.н. Подобни изчисления и съпоставки се правят и за другите групи дълготрайни активи – нематериалните и финансовите. Резултатите от тях могат да насочат вниманието на ръководството на предприятието към интересни и полезни размисли и идеи, осъществяването на които да доведе до чувствително подобряване на дейността на предприятието. Например влагане на средства в патенти и лицензни; вземане на участие в капитала на проспериращи предприятия; закупуване на определен вид ценни книжа и пр.

сподели

*