Анализ на капитала и неговата структура

Първото и най-важно условие за успешно функциониране на всяко предприятие е осигуряването му с достатъчно финансови ресурси, образуващи съдържанието на използвания от него капитал. От капитала зависи размера на изгражданата материално-техническа база, осигуряването на необходимите предмети на труда и работна сила, финансирането на различните видове разходи. Поради това той е основен обект на финансовия анализ. Има значение каква е била величината на капитала в предходните периоди. Тя е необходима, за да се установи тенденцията в тази област, като индикатор за това дали предприятието разширява и увеличава параметрите на своята дейност или отива към тяхното стесняване и ограничаване. За целта в баланса се дават данни за предходната година. Това е указание, че в предприятието се полагат усилия за разширяване на кръга на извършваната от него стопанска дейност. Предприятието работи с два вида капитал – собствен и привлечен. От тази гледна точка е важно да се установи какво е съотношението между тях. Съответства ли то на интересите на предприятието и способства ли за повишаване на ефективността му? За целта се прави анализ на т.н капиталова структура. По-конкретно се определя процентното участие на двата вида капитал във финансирането на предприятието и се преценява дали възприетата капиталова структура е удачна за него. Отговорът на този въпрос зависи от това в какво съотношение се намират разходите по привличането на капитала и доходът, който се получава от неговото използване. Ако доходът е по-нисък от разходите, изразени в лихви, комисионни и други такси, предприятието няма интерес да увеличава относителното му тегло, защото той „изяжда“ дохода, създаден от собствения капитал и намалява рентабилността на предприятието. Обратно, ако полученият доход е по-висок, предприятието е заинтересовано да увеличава процентното участие на привлечения капитал, защото той му осигурява допълнителен доход. Такъв ще бъде случая например, когато предприятието плаща лихви, комисионни и други такси – 15 %, а печели от използването на привлечения капитал 20 %. Използването на тази благоприятна ситуация обаче не бива да се максимализира. Процентното участие на привлечения капитал не бива да преминава определена максимална граница. В нормативните актове на страната няма установена такава граница. Практиката показва, че тя е около 75 – 90 %. От това следва, че в стремежа си да получат по-голяма печалба, предприятията не следва да се увличат и да стигнат до прекалено високо участие на привлечения капитал. Главното съображение за това е, че съществува реална опасност в този случай предприятието да загуби своята икономическа самостоятелност. С основание този, който дава 90 и повече процента от средствата на предприятието, може да предяви претенции да определя какво и как да се произвежда, на кого да се продава, на какви цени и пр. Особено опасно е, когато привлеченият капитал е във валута. Тогава е голяма вероятността предприятието да понесе чувствителни загуби и от повишаване курса на чуждестранната валута. Върху капиталовата структура на предприятието оказва съществено влияние и един друг много важен факт. Той се изразява в задължителното спазване на изискването: сборът от сумите на собствения капитал и на дългосрочно привлечените средства да бъде по-голям от сумата на дълготрайните активи. Нарушението на това изискване означава, че в предприятието дълготрайни активи са финансирани с чужди средства, привлечени за кратко време. От това следва, че тези средства няма да могат да се върнат на притежателите им в уговорените срокове. Причината е, че са вложени в дълготрайни активи, които превръщат стойността си в пари последователно и на части, най-често под формата на амортизация, в един по-продължителен период от време. Тогава предприятието изпада в просрочване и плаща необосновани лихви, глоби и неустойки, намаляващи рентабилността му. Още по-лошо е, че поради невръщане на средствата в срок, предприятието може да бъде определено за неплатежоспособно и да се поиска обявяването му в несъстоятелност. Ето защо, спазването на това изискване е важен обект на финансовия анализ и по-конкретно на анализа на баланса. Ако сумата на дълготрайните активи е по-голяма от сбора на сумите на собствения капитал и дългосрочно привлечените чужди средства, това е сигнал за сериозно неблагополучие във финансовата организация на предприятието, която може да доведе до неблагоприятни последици. Тогава се вземат спешно мерки за отстраняване на нарушението и възстановяване на съотношението.

сподели

*