Анализ на вземанията и задълженията

В масата на краткотрайните активи и пасиви заслужават специално внимание вземанията и задълженията на предприятието, като парично-стойностен израз на допълнително привлечени чужди средства и временно отклонени собствени средства. Интересът към тях се подържа от обстоятелството, че те са плод на процеси, протичащи извън производствената сфера на предприятието и в известен смисъл отразяват влиянието на странични, външно действащи фактори. Това влияние следва да се следи и проучва, за да се използва в полза, а не във вреда на предприятието. Постигането на тази цел превръща тези сметни отношения в самостоятелен предмет на финансовия анализ. В най-общи линии, неговата задача е да се установи:
1.  Какво е относителното им тегло в общата маса на активите и пасивите и какви промени настъпват в него през последните години? Това е важно за оценяване на финансовата независимост и стабилност на предприятието.
2. Какво е съотношението между привлечените чужди средства и отклонените собствени средства под тази форма?
3. За какви срокове се привличат и ползват чуждите средства и предоставят собствените средства?
За да се улеснят отговорите на тези въпроси, информацията за вземанията и задълженията се обобщава и посочва в специални групи на актива и пасива на баланса. Това е група първа – краткосрочни задължения в пасива на баланса и група втора – краткосрочни вземания, в актива на баланса. В посочените групи се включват средствата, които са временно привлечени или предоставени и за които по принцип не се заплаща лихва, ако средствата се върнат в нормално установените срокове. От тази гледна точка предприятието е заинтересовано левовите му задължения да превишават левовите му вземания. Особено в периоди на икономическа нестабилност, когато в резултат на редица кризисни прояви националната валута се обезценява. Направеният извод обаче важи при спазване на едно много важно условие: временно привлечените чужди средства да са вложени в активи, които бързо се обръщат в пари и позволяват да се върнат на притежателите им в срок и без затруднения: държат се в касата на предприятието или в банката; вложени са в продукция с осигурен пласмент и плащане; в материали, употребявани в производство с кратък технологически цикъл и пр. Ако това условие не е спазено, посоченото съотношение от положително става отрицателно за предприятието. То затруднява срочното връщане на временно привлечените чужди средства и създава условия за прилагане на санкции, които намаляват рентабилността на предприятието и накърняват реномето му на редовен платец. Друго важно условие, което трябва да се спазва при ползването на тези парично-сметни отношения е: чуждите средства да се привличат и ползват по-дълго време, отколкото се предоставят собствените средства. Това е необходимо, за да не се изправя предприятието пред финансови затруднения, които могат да доведат до неплатежоспособност. На практика трудно могат да се наблюдават сроковете на отделните вземания и задължения. Ето защо при анализиране на дейността на предприятието в тази област се изчисляват и използват средни срокове за тях. Средният срок на задълженията се определя като средният размер на задълженията в анализирания период (месец, тримесечие, шестмесечие, година и пр.) се умножи по 360 и произведението се раздели на сумата на продажбите, извършени през този период. Изчислява се среден размер на задълженията, защото величината им за месеца, през който се прави анализа, може да има случаен характер и да се различава чувствително от тази на другите месеци в анализирания период. При това положение, ако се приеме за база тази случайна величина, направеното изчисление няма да дава верен отговор на поставения въпрос.

сподели

*